Човек трябва да вярва в този, който заслужава неговата вяра. Той трябва да обича този, който заслужава неговата обич. Ти не можеш да вярваш в онзи, който не заслужава твоята вяра; не можеш да обичаш онзи, който не заслужава твоята обич. Следователно, ние трябва да вярваме в Бога и да Го обичаме, понеже Той заслужава това. Бог, който е създал цялата вселена, дал всичко в изобилие, предвидил нуждите на всички хора, здрави и болни, заслужава нашата вяра, заслужава да Го обичаме. Някои искат да убедят хората, че Бог съществува в света. Не е въпрос, да се убеждават хората механически, че един Бог има в света, или, че едно верую съществува. Важно е, всеки човек да схване Бога като вътрешна, първична причина на нещата, която може да внесе в него здраве, живот, сила да понесе всички мъчнотии и правилно да ги разреши. Това разбиране на човека, за Бога, внася в него сила, мощ. Съвременният живот, съвременната наука се крепят на тази вътрешна потаена сила. Как се нарича тази сила, не е важно. Различни имена можете да й дадете. За човека е важно, че той може да се подчини на три неща в себе си: на своята разумност, на своя живот и на своята любов. Със своята разумност той трябва да схваща външната страна на нещата. Със своя живот той трябва да схваща съдържанието на тази сила. Със своята любов той трябва да осмисли всичко онова, което иска. Следователно, всеки, който иска да се повдигне в света, непременно трябва да бъде разумен. Той не трябва да се запитва, разумен ли е, или не, но да приеме това като математическа аксиома. Защо? – Защото формата може да прояви силата си, когато има смисъл. Що се отнася до живота ви, също няма да питате, имате ли живот, или нямате, но всеки ще си каже: Животът ми е влязъл вече в моята разумност и се е осмислил. Когато съзнаете, че имате разумност, живот и осмисляте всичко, тогава само ще започнете да работите.