Първото положение, което човек трябва да заеме, е да стане слуга и да съзнае своята работа, да я изпълнява с любов. – Защо животът няма смисъл? – Защото още не си станал слуга. – Много страдам! – Господар си още. – Стани слуга, съзнателно изпълнявай задълженията си и страданията ти ще изчезнат. – Не мога да уча. – Слуга не си станал. Съзнаваш ли, че можеш и трябва да слугуваш, всичките ти работи ще се оправят. В каквото положение да поставите слугата, той е в състояние да разреши всички мъчнотии. – Кога е така? – Когато слугата има разположението на господаря си. На такъв слуга и камъните, и водата, и вятърът, и растенията, и животните са в негова услуга. Този слуга живее в Божественото съзнание. За хората, които не живеят в Божественото съзнание, камъните си остават камъни. За съзнателните хора тия камъни са велики духове, които спят. Христос казва: "Ако хората млъкнат да проповядват Словото Божие, тия камъни ще оживеят и ще проговорят." Под думата "камъни" Христос подразбирал вътрешното знание в човека, което спи. Престане ли човек отвън да говори, отвътре ще проговори. Да бъдеш слуга в правия смисъл на думата, това значи да познаваш Бога като благост, да Го познаваш като всесилен, всемъдър, дълготърпелив. И тогава при какъвто господар да попаднеш, няма да се страхуваш, но ще казваш в себе си: "Благ е Господ!" Разболееш ли се кажи: "Благ е Господ!" Изгубиш ли силата си кажи: "Бог е всесилен, и аз искам да съм силен." Изгубиш ли знанието, разумността си, кажи: "Бог е всемъдър, аз искам да бъда мъдър." Бог прилага благостта, а човек милосърдието. Бог е всесилен, всемъдър, дълготърпелив, а човек трябва да бъде силен, мъдър, търпелив.