Казват, че трябва да има право в света. Съгласен съм, правото трябва да съществува, но то трябва да има приложение.

Сегашните хора имат различни вярвания, различни убеждения и се делят на материалисти, вярващи, идеалисти. Всъщност, каква разлика има между вярванията и убежденията на хората? – Никаква разлика. Всички ядат, пият, обличат се, живеят по един и същ начин. Отивате при някой вярващ за услуга, и той постъпва като безверника. Ако дава пари на заем, той ще ти вземе 25 – 30% лихва, както и материалистът. След всичко това, спорят, има ли Господ, или няма. Вярващите казват, че Бог съществува, но не живеят още по Неговите закони. Един търговец продавал един кон. Купувачът погледнал коня, сторило му се, че не вижда. – Слушай, конят, който ми продаваш, е сляп. – Не е сляп. Вярвай Бога, не е сляп. Като чул, че в името Божие го уверява, купувачът взел коня и отишъл у дома си. На другия ден още той се убедил, че конят бил сляп, но не могъл да намери търговеца, да му го върне. Минало известно време, търговецът умрял. Като разбрал, че е на онзи свят той се обърнал към Бога с думите: Господи, през целия си живот проповядвах Твоето име. – Да, ти проповядваше моето име, но за свой интерес. В мое име ти доказа, че конят не е сляп. И тъй, ако питате вярващите, защо вярват в Бога, ще кажат, че без вяра не може да се живее. Съгласен съм с това, но вярата има приложение. И без любов не може, но любовта има приложение. И без знание не може, но знанието има приложение. И без правда не може, но правдата има приложение. И без истина не може, но истината има приложение. Казват, че трябва да има право в света. Съгласен съм, правото трябва да съществува, но то трябва да има приложение. Ако няма приложение, защо ни е то? И право трябва да има, и закони трябва да има, но те трябва да се прилагат.

За храна,
НБ - София, 22.6.1930г.