Злото и доброто съществуват в природата като два противоположни принципа. Смъртта и животът също представят два противоположни процеса. Както злото черпи сила от доброто и създава нещо ново, така и смъртта взима материя от живота и създава нещо ново. Смъртта се отличава от живота по това, че се придружава с вкисване, т. е. с разлагане. Когато човек расте и се развива правилно, вкисването е на място. Това вкисване е приятно. Казват, че гневът е вкисване. Обаче, който се гневи, той работи. Престане ли да работи и да се развива, човек започва да се разлага. Това разлагане наричаме неправилно вкисване. При това вкисване настъпва смърт. Следователно работете, учете, да не дойдете до положение да превърнете естественото вкисване в неестествено. Мнозина казват: Човек не трябва да се вкисва. Не, правилното естествено вкисване е неизбежен процес в природата. Такова вкисване става и със светията и с праведния, и с учения, и с философа. Опасно е, когато вкисването се превърне в разлагане. Тогава се явява злото. Доброто е зло за лошия човек, и злото е зло за добрия. Месото е зло за овцата, но и тревата е зло за вълка. Следователно зло е всяко нещо, което не отговаря на естеството на човека. Всичко, което човек върши съобразно своето естество, е добро. Всичко което не е съгласно с естеството на човека е зло.