Човек може да бъде обичан дотогава, докато някое светло същество живее в него. Щом светлото същество го напусне, едновременно с това го напущат всички ония, които са го обичали.

Любовта не обръща внимание на външността на човека. Тя гледа, какво крие човек вътре в себе си. Тя се интересува от вътрешното облекло на човека, а не от външното. Невъзможно е да ви обича човек отвън, ако преди това не ви е обикнал отвътре. Човек може да бъде обичан дотогава, докато някое светло същество живее в него. Щом светлото същество го напусне, едновременно с това го напущат всички ония, които са го обичали. Докато някое светло същество живее в тебе, всички хора те обичат и казват, че си идеален човек. Напусне ли те това същество, хората се произнасят за тебе, че си прост човек, празна глава и т. н.

Господар и слуга,
ООК, МОК - София, 10.7.1929г.