Като говорим за любовта, вие можете да я търсите там, дето я няма, и да се разочаровате. Защо? Защото любовта не е нещо материално. Любовта не може да се улови. Ако я търсите в някаква форма, ще се излъжете. Любовта няма определено и постоянно място. Ако сте будни за любовта, вие ще я срещнете в някоя хубава книга, в някоя красива мисъл, в някоя блага дума, в някаква благородна постъпка. Любовта е нещо идейно, а идейните работи не са преходни. Те са точно обратни на материалните. Мнозина мислят, че любовта представя някаква привързаност. Не, привързаността не е любов. При това, любовта не трае дълго време. Тя е толкова силна, че човек не би могъл да издържи на нейните вибрации. Достатъчно е човек да се намира един момент само под влиянието на любовта, за да носи последствията и цял живот. Влезе ли в общество на хора на любовта, човек коренно се изменя. Хората на любовта са високи планински върхове, до които малцина достигат. Стигнат ли тия върхове, те могат да останат там само един момент и веднага трябва да слязат долу. Човекът на любовта носи в себе си Божествена енергия, на която мъчно се издържа. Не е лесно човек, да се справи с тази енергия. Ако е разумен, той ще черпи по-малко от тази енергия и постепенно ще я обработва. За да влезе във връзка с любовта, човек трябва да бъде умен. Затова именно, казват, че Бог е недостъпен. Бог е недостъпен за глупавите хора, а достъпен за умните. Апостол Павел казва, че докато невежеството се е ширило в света, и хората не са търсили знание, Бог се е оттеглил от тях и ги е оставил свободни, всеки да върви по своя път. В момента, в който те потърсили знанието, Бог им изпратил пророци и проповедници, да ги поучават. Чрез знанието човек дохожда до познаване на Бога. Дойде ли до познаване на Бога, човек се ползва вече от благата, които природата дава.