Ако човек намери разума, ако придобие живота и ако се стимулира от любовта, той ще поддържа положителната философия. Ако неговият разум е намясто, ако е разбрал живота и ако е приел любовта, за него светът ще има съвсем друг изглед.

Когато е бил на земята, между учениците си, Христос им е преподавал науката за живота като сила, чрез която може да се добие същественото, да се създаде една форма, удобна за живеене. Сегашните учени и философи говорят за съдържание на разума. Щом се говори за съдържание на разума, това показва, че разумът е форма, в която се налива някакво съдържание. Как трябва да се нарече съдържанието на разума? Ние го наричаме "разумен живот". Откак се е появило на земята, съвременното човечество е достигнало до съдържанието, т.е. до живота. Следователно, ако разумът няма никакво отношение към своето съдържание, той нищо не струва. Като форма, разумът съществува за живота. Ценното за човека, за всички живи същества, е животът. Щом изгуби живота, всичко е изгубено. Докато живее, човек има много идеи: да бъде здрав, щастлив, богат, да има знания. За да постигне нещо, за да реализира своите идеи, необходим е животът. Вън от живота човек нищо не може да постигне. За да разполага с живота, човек трябва да знае елементите, с които той оперира. Един от елементите на живота е вярата. Направете следния опит: накарайте двама души да излязат вън, да изложат гърбовете си на слънце и вижте, след това, какви резултати ще имат. Единият ще пече гърба си на слънце, съзнателно ще използва лъчебните слънчеви лъчи и ще вярва в тях. Другият ще седи, ще става, ще се движи недоволен, пак ще сяда и няма да вярва в силата на слънчевите лъчи. Той по-скоро ще вярва в някаква течност, предписана от лекаря, отколкото в лечебните слънчеви лъчи. В края на краищата, първият ще се почувства обновен и ще се върне дома си радостен, а вторият ще съжалява, че е изгубил времето си и ще търси лекар, да му даде някакви наставления, да му предпише някакво лекарство. Какво показва това? Това показва, че първият човек е умен, разбира елементите на живота. Вторият е глупав, не разбира живота. Умният човек ще се ползва от слънчевите лъчи, а глупавият ще се съмнява в лечебното свойство на слънчевите лъчи, ще боледува и ще казва, че волята Божия е такава. Умният човек, като вижда, че организмът му е лишен от известна енергия, той я събира от слънцето. Той знае, че слънцето може да набави всякакъв недоимък от енергия в човешкия организъм. Когато се парализира известен орган на човека, крак или ръка, или когато отслабват очите или паметта му, това се дължи на недоимък от известна енергия в организма. Слабостта на кой и да е орган или мускул в организма, говори за недостатъчно прииждане на храна в него. Ето защо, за да функционират правилно органите на човешкото тяло, те трябва добре да се хранят. И тъй, за да придобият живота, хората трябва да имат стимул. Това, което стимулира човека, да намери смисъла на живота, е любовта. Оттук казваме: Разумът, това е форма; животът, това е съдържание, а любовта, това е смисълът. И ако човек не е придобил този вътрешен смисъл, т.е. любовта, той не може да извади необходимите елементи от живота и да ги тури на работа. Който не може да впрегне елементите на живота на работа, той ще бъде нещастен човек и всякога ще се утешава с думите: Такава е волята Божия, така е определено, такава е кармата ми, това съм наследил от дядо си и от баба си и т.н. Той ще наследи много работи, но в низходяща степен и всякога ще отрича всичко положително. Той ще отрича съществуването на Бога, ще казва, че животът няма смисъл, че не струва да се живее, че вселената не е добре устроена, че хората са глупави, лоши и т.н. Това са все философски работи, които не допринасят нищо в живота. Обаче, ако човек намери разума, ако придобие живота и ако се стимулира от любовта, той ще поддържа положителната философия. Ако неговият разум е намясто, ако е разбрал живота и ако е приел любовта, за него светът ще има съвсем друг изглед.

Достоен,
НБ - София, 9.6.1929г.