Християнството се определя с възкресението.

Възкресението е процес, който всеки очаква. Християнството се определя с възкресението. Докато не възкръсне, човек не може да се нарече истински християнин. Когато Христос възкръсна, тогава стана Христос. До това време Той беше Исус. Като възкръсна, Той каза: Сега съм християнин. Някой казва: Аз съм християнин. – Възкръсна ли? – Не съм възкръснал. - Тогава още си исусянин. Ти си човек, кандидат за смъртта и страданията. Що е християнин, в пълния смисъл на думата? – Той е човек, кандидат за всички Божии блага в света. Той е Син Божи. Синът Божи непременно трябва да възкръсне. И апостол Павел казва: „Сега не живея аз, но Христос живее в мене." Значи, той е възкръснал. Тогава казват, че Савел го няма вече. Мнозина питат: Де отиде Савел? Казвам: Когато житното зърно падне на земята и израсне, де отива то? Значи, житното зърно се явява в поникналото семе. Само възкръсналият човек дава възможност да се разбере вътрешно съвършения живот, както и смисъла на живота. Само така можем да се освободим от съвременното робство. Ние сме поставени на едно вътрешно робство, т.е. на постоянно безпокойство. Ето защо, човек трябва да дойде до възкресението, за да почувства, че той е господар на възкресението, да разбере, че той има съчувствието и защитата на всички хора, които го окръжават. Били ли сте в някое общество, да почувствате, че всички хора там ви обичат? Почувствали ли сте, че всички хора, между които се движите, ви мислят доброто? Няма по-голямо щастие от това. Няма и по-голямо нещастие от това, да се движите между тези хора и да чувствате, че сте чужди за тях. – Защо страдат добрите хора? - Понеже се чувстват чужди в света. Тях наричат извеяни. Така е било и с християните след Христа. Какви ли нечувани работи не са им приписвали! Обвинявали ги в устройване на разни оргии, че се кланят на магарешки глави и др. Достатъчно е да прочетете „Камо грядеши", за да видите, на какви изпитания са били подлагани. Във времето на Нерона била издадена от него заповед, да се съблекат голи десет хиляди девици – християнки и да се разхождат пред него. Това говори за морала на тогавашната Римска империя. Разбира се, това представя една фаза от живота. Такава преходна фаза аз наричам смъртта. Когато човек умре, той започва да се вмирисва, защото живота го няма там. Щом животът не е там, няма защо да се занимаваме с него. Следователно, когато човек влезе в отрицателната страна на живота, живота го няма вече там. Аз не съм за отрицателната страна на живота, за западналата страна. Живот без любов, живот без светлина и живот без свобода е смърт. Защото, който умира, той губи свободата си. Да умираш, това значи, да чувстваш в съзнанието си, че си изгубил най-ценното в живота си. При това, съзнанието ти не е изгубено. Като влезеш в гроба, ти съзнаваш това и цели 30 – 40 години страдаш, че си изгубил нещо. Казваш: Изгубих нещо ценно, умрях. Срещам този човек десет години след смъртта му, и той плаче за тялото си. Той казва: Няма какво да правя в този свят. Ние разбираме само едната страна на живота, не разбираме целокупния живот. Всичко, което човек преживява, е написано. И когато някой не върви в правия път, той сам се излага на изпитания. След всичко това казват, че е писано на човека, какво ще мине. Също така се казва и за Христа. Писано е, че Син Человечески ще умре. - Отде знаят това? Христос отваряше очи на слепи, възкресяваше мъртви, и при това трябваше да бъде разпнат. На какво основание стана това? Христос казваше: Този народ, между който дойдох да проповядвам, ще ме умори със своето безлюбие. В дадения случай, евреите излязоха по-силни от мене. Аз трябва да умра. Като умра, аз ще им покажа, че имам сила да възвърна живота си. Но след това не ще имам никаква връзка с тях. Христос трябваше да умре, за да се освободи от влиянието на евреите. Всеки от вас трябва да умре, ако иска да се освободи от връзката си със света. – Защо трябва да умираме? – За да се освободим от сегашния свят на безлюбието. И като умрем, ще кажем: Ние нямаме нищо общо с вас, сами носете своя товар. Тъй щото, ако трябва да умрем, то е, за да се освободим от ограничителните условия на живота. И ако трябва да възкръснем, то е, за да покажем на света, че има само един Бог на Любовта, Спасител на човечеството, чрез Когото всичко можем да направим и всичко може да стане. Той ще ни спаси. Казвам на онези от вас, които сте възкръснали: Аз ви поздравявам. – Кой е възкръснал? – Това не се казва. Който е възкръснал, възкръснал е. Аз няма да гадая. На онези, които не са възкръснали, аз казвам: Вие трябва да умрете. – Защо? – За да се освободите.

Дигнете камъка!,
НБ - София, 30.11.1930г.