Доброто е Божествена сила, която подтиква ума към дейност. Няма сила, подобна на доброто, която да помага за развиване и усилване на човешката интелигентност.

От сегашния живот на човека съдите за миналото му; от идеите и чувствата, които днес го вълнуват, можете да разберете как ще се изяви в бъдеще. Като знае това, човек трябва да се изучава, да види кои от желанията му са от миналото и кои – от сегашния му живот. Запример, стремежът на човека да бъде богат, силен, учен е от миналото. Този подтик не се създава в един живот. Желанието на човека да изпълнява волята Божия е вложено в него още от началото, но е събудено в настоящия му живот. Всеки човек има дълбоко желание в себе си да изпълни волята Божия. Това негово желание е свързано с усилване на волята му, с оформяване на неговата брада. За да изправи брадата си, човек трябва да люби; за да изправи ума си, той трябва да бъде добър. Значи изпълнението на волята Божия укрепва човешката воля. Любовта изправя сърцето на човека, а добротата – неговия ум. Доброто е Божествена сила, която подтиква ума към дейност. Няма сила, подобна на доброто, която да помага за развиване и усилване на човешката интелигентност. Ако изгуби доброто като единица мярка в живота си, човек постепенно започва да се изражда, докато и животът му се обезсмисли.

Единица мярка / Линии на човешкото лице. Единицата – доброто,
МОК - София, 17.10.1930г.