Човек е член от голямата фамилия на човечеството. Той има стотици и хиляди приятели, познати, с които е свързан. Неговото благосъстояние зависи от благосъстоянието на всички хора, с които е свързан.

– Кой човек може да бъде благ? – Любещият. Думата „любов“ започва с буквата „Л“, която показва, че силите, които действат в нея, са възходящи. Любовта изключва смъртта, обезсърчението, страданието. Тя има висок идеал, вследствие на което не познава сълзите, падането, мъчнотиите. Любовта ражда живота. – Кои са пелените на живота? – Милосърдието. Значи животът се обвива в милосърдието. Любовта и милосърдието имат две различни посоки на движение: любовта е възходящ процес, поради което се занимава с велики работи; милосърдието е низходящ процес, т.е. процес на слизане, на жертва. Милосърдието включва съжалението, снизхождението към малките и слаби същества. Между любовта и милосърдието съществува тясна връзка. Ако любовта не се прояви между майката и бащата, дете не може да се роди. Обаче щом се роди детето, милосърдието слиза отгоре и започва да се грижи за него. Ако милосърдието не поеме детето в пелените си, то ще умре. Много деца умират по единствената причина, че милосърдието не е слязло при тях да ги завие в своите пелени и да ги отгледа. Следователно, за да реализирате своя идеал, любовта трябва да се поляризира, да има слизане и възлизане на нейните сили. Тогава се образува буквата „М“, която започва с възлизане и свършва със слизане. В тази буква има две качвания и две слизания. Човек се качва, за да приеме нещо от възвишения свят. След това той слиза, да даде условия на благото, което е взел, да се развива. Животът и благата, които той носи, се развиват в долините. Някои религиозни хора искат да живеят само по върховете, да прекарват в пост и молитва, в постоянна чистота. Те не искат да слизат в долините между хората, да не се опетнят. Щом искат да живеят по върховете, те сами се лишават от благата на живота. Човек трябва да слиза и да се качва, да влиза в положението на окръжаващите и да им помага. Само при това положение той ще се развива правилно. Някой казва: „Важно е да е добре на мене, на жената и на децата. За другите хора не мисля“. Това е човек, който се качил на някой планински връх и не мисли да слиза. Човек е член от голямата фамилия на човечеството. Той има стотици и хиляди приятели, познати, с които е свързан. Неговото благосъстояние зависи от благосъстоянието на всички хора, с които е свързан. Той се качил на един връх, няма отношение с никого и желае да бъде щастлив. Това е невъзможно. Хиляди и милиони хора живеят в долините. Те страдат, мъчат се, чакат някой да им помогне. Ти, който стоиш на върха, трябва да слезеш между тия хора, да работиш рамо до рамо с тях, да им помагаш. И тъй, да мисли човек, че от върха на планината може да разреши въпросите на своя живот, това е криво разбиране. Да мисли човек, че в един момент може да стане ангел, да прехвръкне пространството, да покаже пред хората, че всичко е постигнал, това е заблуждение.

Любов и милосърдие,
МОК - София, 26.12.1930г.