Човек е инструмент, който може да бъде в хармония със силите си, а може да бъде и в дисхармония. От човека зависи къде и как да се пипне за да запази или наруши хармонията в себе си.

Като ученици вие трябва да разбирате правилното отношение между мислите, чувствата и постъпките. Те представляват музикални тонове, които трябва да се прилагат правилно. Не е достатъчно да напишете ключа сол и да наредите на петолинието красиво написани ноти. Важно е да има хармония между тоновете, а същевременно да ги изпълнявате правилно. За тази цел вие се нуждаете от камертон, с който да проверявате чистотата на тоновете. Но и камертонът понякога лъже човека. Защо? Защото е направен от метал, а всички метали се променят от външните условия. Те се разширяват от топлината и се свиват от студа. Същото става и с гласните струни на певеца, както и със струните на цигулката и на всички струнни инструменти. Струните на цигулката, за пример, се свиват и разпущат не само под влиянието на външните промени, но и под влиянието на психическото състояние на цигуларя. От психическото състояние на цигуларя зависи ще излезе ли концертът му добре или нищо няма да излезе. Още като пипне цигулката си той знае какъв ще бъде резултатът. Това показва, че в човека има едно вярно чувство, което никога не лъже. Какво представя това чувство? То е вътрешното чувство в човека, което наричаме интуиция или Божествено чувство. Чрез него човек проверява нещата. Следователно, цигуларят познава интуитивно ще има ли успех в работата си или няма да има. Достатъчно е да се докосне до струните на цигулката си за да знае какъв ще бъде успехът му. От всяка струна се излива известно течение и, ако цигуларят е чувствителен, може да познае хармонични ли са. теченията на четирите струни или не са. Ако са хармонични, той ще има успех; ако не са. хармонични, успехът му е проблематичен, т.е. зависи от изкуството на цигуларя сам да ги хармонизира. Същото се отнася и до вас. Човек е инструмент, който може да бъде в хармония със силите си, а може да бъде и в дисхармония. От човека зависи къде и как да се пипне за да запази или наруши хармонията в себе си. Като става сутрин от сън човек трябва да знае кой пръст на ръката си да хване, как и къде да се почеше, за да вървят работите му добре. Знанието или незнанието на тия неща показва, че човек трябва да изпадне в суеверие. Той трябва да се отнася съзнателно към силите на своя организъм за да може да ги хармонизира. Казвате: ако бихме знаели как да се справяме със силите си, щяхме да ги използуваме разумно. Вие щяхте да ги използвате толкова, колкото бедният използва бъдещото си богатство. Докато е беден човек казва: ако забогатея, ще помагам на сиромаси, ще направя църква, училище и т.н. Като забогатее всичко забравя: и сиромаси, и църква, и училище. Ако насила не го заставят да направи нещо, той сам изяжда парите си. Защо бедният човек е толкова щедър, а богатият - такъв голям скъперник? Защото бедният е щедър само на обещания. Като забогатее и неговата щедрост изчезва. Богатият мисли повече за себе си, затова не му се дава от богатството. За да се реши да даде нещо от себе си, той трябва да се намери пред голямо нещастие: някаква болест или смърт на някой от близките му. Като изучавате човека виждате, че и бедният, и богатият отлагат да изпълнят обещанията си.

Светлият образ,
ООК - София, 4.2.1931г.