Животът се крепи на Божията мисъл, която се влива във всяко живо същество. Който се е опитал да прекъсне този поток на Божията мисъл в себе си, той сам се е разрушил.

Като ученици, вие трябва да анализирате нещата, да видите доброто, което се крие в тях. Дойде ли някоя добра мисъл в ума ви, не я отхвърляйте, не казвайте, че не е дошла на време. Може би чрез нея се изявява някой ваш приятел, който с години не ви е виждал. След всичко това вие казвате: „Нямам време за тебе, не мога да те приема“. Той ви носи една светла мисъл. Щом отхвърлите тази мисъл, работите ви се объркват. Всяка добра, светла мисъл е един добър приятел. Ако знаете как да приемете тази мисъл и как да я реализирате, вие ще станете гениален човек. Ако някой цар минава покрай стотици гладни, бедни хора и с една дума само може да им помогне, защо да не каже тази дума? Достатъчно е да каже на слугите си: „Дайте на тези хора изобилно хляб!“ – Той ще се благослови. Защо да не каже човек на ума и на сърдцето си думата „дай“? Във всеки човек има хиляди мисли и чувства, които чакат да дойде някой, да им даде условия да се развиват. Този народ от мисли и чувства вика във вас. Дайте ход на вашето сърце и на вашия ум да се проявят! И тъй, когато попадне при неблагоприятни условия на живота, човек се намира в положението на гладните, на просяците в него, които викат за хляб. Защо трябва да викат? Ти си учен човек, свършил си университет, влез в положението им и ги задоволи. – „Какво ще кажат хората?“ – Къде са тия хора? Ако е въпрос за майка ти, баща ти, за брат ти и сестра ти, те са твоите ближни, които са в самия тебе. Ближните ви, това са притоците на вашия живот; те не са извън вас. Следователно, като задоволите ближните си в самите вас, вие ги задоволявате и извън вас. Каквото е отношението на човека към неговите ближни, такова е отношението и на Бога към нас. Ние съществуваме благодарение на Божията мисъл. Бог мисли за нас и ни държи в ума си. Ако Той престане да мисли за нас, ние ще изчезнем. Божията мисъл поддържа света. Животът се крепи на Божията мисъл, която се влива във всяко живо същество. Който се е опитал да прекъсне този поток на Божията мисъл в себе си, той сам се е разрушил. Дайте път на тази светла мисъл в себе си, да потече вечният живот през вас, да се радвате на изобилието, което той носи. Това значи да бъде човек извор, да носи в себе си светлата идея за Бога. Не носи ли тази идея в ума си, той ще пресъхне. Ще кажете, че имате любов. – Каква е любовта ви? Мени ли се, или не? Ако любовта ви не се мени, наистина имате любов.

Любов и милосърдие,
МОК - София, 26.12.1930г.