Аз не поддържам онази крива философия, че трябва да бъдеш пустинник, или да прекарваш постоянно в църквата. За мене, слънцето, звездите, месецът – всичко живо е църква.

Като видя стар човек, аз се усмихвам. На детето казвам: Добър живот ти е дал Господ, върви напред, на добър час! На стария казвам: Много знания си придобил, ще бъдеш полезен на хората. Ни най-малко аз не се спирам върху стария, че няма сили, че мускулите му отслабнали. Това не ме интересува. На детето казвам: Има много да ядеш и пиеш, но има много и да плащаш. На дядото казвам: Дядо, ти си ял и пил много. Това са вметнати думи, които вие сами трябва да си обясните. Аз не поддържам онази крива философия, че трябва да бъдеш пустинник, или да прекарваш постоянно в църквата. За мене, слънцето, звездите, месецът – всичко живо е църква. Всеки човек, когото срещна и видя, че мисли и чувства, той е запалено кандило. Казвам: Слава Богу, че срещнах едно запалено кандило. Всеки човек, който помага на бедните и страдащите, за мене той е един добър свещеник и владика. Аз не търся свещениците и владиците в църквите, а вън, в света. Тези в църквата са поръчани. Също така, поръчани актьори са тези в театрите, а истинските са вън, в света. Казват за някого: Велик актьор е той. Аз да ви покажа, какви актьори има в света. По-велики от тях няма. Не казвам, че тези в театрите са лоши – не споря даже по това. И аз, като ви проповядвам тук, съм от поръчаните. – Защо? – Защото мнозина ще кажат, че ми плащат, затова проповядвам. Ще кажат, че аз не проповядвам без пари. – Възможно е, човещина е, но казвам: Ако има някой, който да знае истината, това съм аз. Аз зная, дали ми плащат, или не. – Какъв човек е той? – Вие може да ме считате за много добър – това е безразлично за мене. Онова, което аз зная за себе си, то е меродавно. И онова, което вие знаете за себе си, то е меродавно.

Дигнете камъка!,
НБ - София, 30.11.1930г.