Разумният запазва своите качества и характерни черти при всички условия на живота – благоприятни и неблагоприятни.

Каква е разликата между разумния и умния човек? – Умният човек се проявява в повече области, а разумният – само в известни посоки. Интелектът пък обхваща повече обективните способности на човека. Интелектуалният човек не е много дълбок, но има ясен поглед върху природата. Той схваща нещата ясно. Като говорим за умен и за разумен човек, те се взаимно допълват. Разумният човек живее в причинния свят. В него причинността на нещата е силно развита. Той има силна логика, никога не прави криви изводи. Разумният може да изненада противника си, но никога не използва слабия. Към слабите и онеправданите той е снизходителен. В много случаи разумният постъпва като мъдрец. Той предвижда условията и ги използва. Мнозина казват, че за да постъпва разумно, човек трябва да се приравнява с условията, с хората, които го обикалят и т.н. Какво разбирате под думата „приравняване“? Може да се приравнява само онзи, който има свойство на пружината, да се разпуща и свива, да се огъва, но в края на краищата да се върне в първоначалното си положение. Не може ли човек да се връща в първоначалното си положение, той не е разумен. Разумният запазва своите качества и характерни черти при всички условия на живота – благоприятни и неблагоприятни. При всички условия той става естествен. Никоя сила не е в състояние да го накара да се измени. Той всякога намира сили в себе си, чрез които да уравновеси добрите и лоши условия. Ако горният клепач на окото представя добрите условия, а долният – лошите, разумният човек ще даде на окото си такова движение, с което да неутрализира лошите условия. Това движение представя средна линия между двата клепача на окото. Разумният работи с доброто, в което се съдържат всички възможности в човека. Кой трябва да бъде разумен? – Днес старият минава за разумен, а младият – за умен. Според мене младият трябва да бъде разумен, а старият – мъдър.

Разумността / Разумното,
МОК - София, 30.1.1931г.