Божественият живот ще стане обикновен; повечето хора ще водят такъв живот, именно.

Животът има трояк смисъл, или трояко проявление: материален, духовен и Божествен живот. Под „материален живот" разбирам - външното изявление на живота, неговата външна форма, т.е. онзи живот, който всички хора разбират. Няма същество на земята, което да не разбира материалната страна на живота. И най-малките животни разбират тази страна на живота. Другата страна на живота е духовният живот, който днес претърпява голяма криза. Думата „духовен живот" губи вече своя смисъл. Духовният живот представя капиталист, който е изгубил вече своето положение. Няма да мине много време и тази дума, в български език, окончателно ще изгуби смисъла си. Тя вече е на фалиране. Тъй щото, когато се каже за някой, че е духовен, всички се смеят. Думата „духовен" трябва да се замести със „съзнателен". Казваме „съзнателен човек", вместо „духовен". Когато кажем, че някой човек е съзнателен, това подразбира, че той има съзнание. Също така и думата „нравствен" или „морален човек", в български език, е на фалиране. След време, тази дума напълно ще се замести с думата „икономически условия". И наистина, често слушате да се говори, че „икономическите условия" на живота налагат това, или онова. Тази дума замества думата „нравствен, морален". Следователно, когато кажем, че моралът, нравствеността налага нещо в живота, ние имаме предвид, че икономическите условия на живота го налагат. Това показва, че икономията е стимул в живота. Моралният живот подразбира икономия в постъпките на хората. Кое е по-важно: икономия в живота, или икономия в постъпките? По-важна и по-силна дума е икономията в живота. Третата страна на живота е Божествения живот. Думата „Божествен живот" днес е във възходяща степен. След сто години, тя ще стане обикновена дума, т.е. Божественият живот ще стане обикновен; повечето хора ще водят такъв живот, именно. Днес всички хора се стремят към Божествен живот, защото той печели, а духовният губи. Икономията на живота печели, моралният живот губи. Съзнателният човек печели, духовният губи. Когато двама печелят, а един губи, тогава има култура в света.

Лазаре, излез вън!,
НБ - София, 10.3.1929г.