Според Божествената власт на всеки човек е дадено право сам да се управлява, а властта е обща за всички - всички трябва да властвуват. Всеки пък сам трябва да управлява себе си.

Мисълта е един прогресивен процес. Ние едва сме започнали да мислим. Човек едва е преминал в границите на човешкото състояние. Той едва сега преминава от животинското в човешкото състояние - това е авангардът. Човек едва е преминал от животинското в човешкото царство. Тялото на цялото човечество е почти в животинското царство. Това е един преходен период, вследствие на което ние виждаме толкова много разправии. Разправиите, спорът, те са достояние на животните. От тях е започнал спорът. Виждате два петела в някой двор, спорят, бият се. Защо? Имат стотина кокошки, делят ги помежду си. Защо му са на един петел толкова кокошки. Ще кажете, че му трябват. Питам: как ще ги храни толкова кокошки? Ако петелът рече да храни всяка кокошка, как ще ги изхрани? Ако кокошката очаква петелът да я храни, какво ще стане с нея? Някой път вие се произнасяте, мислите, че животът не е нещо идеално. Да, сегашният живот е чергарски, той е преходен живот. Сегашната култура е чергарска, така е поне в моите очи. Това е мое мнение. Вие не трябва да се обиждате от това. Чергарски е този живот по отношение на едно състояние особено, което е толкова велико, че ако вие бихте били в новата култура, ще се съгласите напълно, че този живот и тази култура са чергарски. Но понеже вие мислите, че сегашната култура е последната дума на човечеството, казвате: отлична е тази култура. Какво ще ми кажете за тази култура която в 1914 година избиха само в продължение на четири години около 25 милиона хора, направиха ги на пастърма и то най-културните хора - учените, философи, управници, владици, генерали, музиканти, поети, писатели и т.н. - всички отидоха. Защо? Какво допринесоха с тези убийства? Ще кажете, че войната допринасяла нещо. Аз не отричам това: допринася и войната нещо, но тя не е един метод, който трябва да се прилага. Войната е един изключителен метод. Тъй щото в природата има постоянни методи, има и изключителни методи. Войната е един от изключителните методи. Когато двама души не могат правилно да разрешат един въпрос, те прибягват до война. Следователно, във всяка война силният има правото, а не умният или добрият. Който има сила, той има правото, а може да е крив. Когато има сила той може да хване онзи, който има пари и да го набие, да му вземе парите, а той нищо не трябва да казва. Напротив, той ще каже: както кажеш, така ще направя. Слаб е човекът. И след всичко това хората говорят за законност. Хората трябва да направят разлика между власт и права в света. Според мене, властта е Божествен атрибут, а управата е човешки атрибут. Някъде управата може да бъде съгласна с властта, а някъде тя е минус, никак не върви с властта. Следователно, мнозина смесват тези две неща, казват, че управлението е власт и намират, че така трябва да бъде. Не,не е така. Да управляваш, това не е Божествено, това е човешко. Според Божествената власт на всеки човек е дадено право сам да се управлява, а властта е обща за всички - всички трябва да властвуват. Всеки пък сам трябва да управлява себе си. В сегашния живот, според човешките разбирания, всеки има власт над себе си, управата има власт над всички. Точно обратно е изменен законът. Казвам: как ще се оправи светът? Турете властта върху всички, а всеки сам да се управлява, както той си знае. Някои ще кажат: как е възможно това, как ще се управляват сами? Казвам: ако имате едно неразумно същество, което не е надарено с разум, което не е надарено със сърце, с воля, то има нужда други да го управляват, но един учен професор, има ли нужда да му казвате как да разреши задачата си? Дайте му задачата и го оставете той сам да я разрешава по какъвто начин си иска. Достатъчно е задачата да е правилно решена, а после той ще изпита и нейните резултати.

Наклали огън,
НБ - София, 3.4.1932г.