Спането е най-малката погрешка, която може да има на Земята.

Това че мнозина от вас спят, е хубаво. Понякога ми е приятно като видя, че някой спи, защото ако гощавам десет души, а деветте спят, то ще нахраня само едного. Затова ми е приятно другите по-дълго време да спят. Който е буден, той се ползва. Някой път ще ви обясня защо заспивате. Понякога тези, които спят, се събират на едно място. Аз гледам другояче на спането: благословено от Бога е да спи човек, когато трябва. Ако тук не може да ме разбере, той отива горе да ме разбере и това е хубаво, но ако отиде горе и пак не разбира, тогава спането няма смисъл. Да спиш и да си почиваш – това го разбирам, но да спиш и да не си починеш няма смисъл. Благословеното спане се познава: тогава онзи, който спи, прилича на светия. Ако заспи на стола и си клати главата, не е хубаво. Най-първо ще се отучите да си клатите главата при спане. Аз ви позволявам да спите. Онзи, който спи, мога да го събудя много лесно с амоняк. Някоя сестра заспива, защото е обременена – пари й трябват, уморила се е, но ако й дам една торба със злато да я носи, тогава тя не спи. Това заспиване се дължи на натрупване на млечна киселина – от големи грижи и тревоги в мозъка се натрупва млечна киселина, която има свойството да скъсява израстъците на мозъчните клетки. Когато тези израстъци са скачени, всички енергии текат правилно, а инак токовете не могат да протичат и човек заспива. Многото грижи, многото безпокойства, многото мълвене за това и за онова причинява натрупване на тази отровна млечна киселина. На сто души все трябва един да спи, спането не е голям недъг – онзи, който спи, е човек, който търпи. Аз бих предпочел някой да спи, отколкото да дърдори. Кое е по-хубаво? Спането е най-малката погрешка, която може да има на Земята. (...) Сега вие ще се посмеете малко на себе си. Че някой спал тук, в събранието, или вкъщи, каква разлика има? Тук се спи по-сладко. Един проповедник казал на едно събрание: „Аз проповядвам на тези, които спят.” И които спят, и които не спят, еднакво са отговорни, стига това, което се говори, да се приложи. Да кажем, че десет сестри спят и изпълнят задачата, а тези, които не спят, не я изпълнят, тогава кои са за похвала – които спят или които не спят? Разбира се, тези, които спят и изпълняват задачата, са за похвала, защото и като спят, изпълняват. А пък най-добре е човек, без да спи, да изпълни. Писанието казва: „Стани ти, който спиш!”

Една задача / Задача за самовъзпитание,
ИБ, БС - София, 2.6.1932г.