За да се осмисли сегашният живот, ние трябва да разберем вътрешните възможности, които лежат скрити у нас.

Казвате: Онова, което вие говорите, не е право. Съгласен съм, и аз търся правото в света. Тогава, ако вашето учение е право, аз съм готов да напусна моето и да поддържам вашето. Аз искам да поддържам едно учение, да няма гробища, да няма затвори, да няма бесилки, да няма нито богати, нито сиромаси, нито болни; най-после искам да поддържам едно учение, дето да няма никакви църкви, поддържам едно учение, дето да няма никакви безбожници. Ще кажете сега, че много искам. Аз казвам: Аз се съгласявам с учението, дето няма гробища да се лъже човек, да не умира. Според мене, на хиляда години един човек да се роди и никога да не умира. Вие сега се раждате, измъчвате се, след 60-70 години умирате. Какъв смисъл има хората да се раждат и умират. Това е без смисъл. От сегашното наше гледище, една майка да роди едно дете и след 20 години да умре, после да я утешават, че тъй искал Господ, че отишло на онзи свят при Господа. Ако туй е вярно, защо е този плач? Всички плачат, при Господа отиват, при най-хубавото, най-доброто. Песента е много тъжна с разни бемоли. Аз другояче виждам: В затвора го носят, не при Бога. Ако вие бихте изпратили един праведен със сълзи и плач в небето, десет пъти трябва да се измие, да се очисти, няма да го приемат, най-малко десет бани трябва да направи, да се измие от калта. Сега хората търсят едно верую, по-философско верую, по-духовно верую, каква религия да има? Съгласен съм, но каква религия? Такава религия, която може да направи всички хора щастливи. Аз изключвам земното щастие. Аз съм за онази религия, която може да внесе щастие в един народ. Аз поддържам думата щастие - това са условията за един човек. Тогава, да се оставят хората свободни да използват условията според мощността, която имат. Туй е философия на живота, говоря за избраните души. Сега, ние ни най-малко не отричаме сегашния живот, но за да се осмисли сегашният живот, ние трябва да разберем вътрешните възможности, които лежат скрити у нас. Ако един човек не знае как да развива своята мускулна сила, ако човек не знае как да развива своето знание, ако не знае как да развива своя слух и да го ползва, или всички свои сетива, питам какво би останало от този човек след време?

Запечатаната книга,
НБ - София, 24.4.1932г.