При сегашния живот, който имаме, нас ни очаква едно от най-големите страдания, каквото даже Не сте си въобразявали. Каквото и да си мислите, но трябва да знаете, че зад тези временни наслади, които ви се дават, седи такава една примамка на страданието, каквато вие даже и не сте сънували.

„И да се облечете в новия человек, създадения по образа на Бога в Правда и в святост на Истината.” Апостолите на християнската църква са турили тази идея в малко по-достъпна за тогавашните християни форма, в образна форма. „Да се облечем в новия човек.” Новият човек не е една нова дреха, в която можем да се облечем. Казано е фигуративно: за стария човек да се съблече, а за новия човек да се облече. Природата има един образен език, който трябва да се разбира. Тя никога не си служи с конкретен език, за да каже на човека, че това е така или иначе. Ние казваме, че Природата говори, но това е фигуративен език. Тя не ни говори както някой човек би ни говорил, тя ни говори по свой особен начин и ние разбираме, че тя ни казва нещо. Христос е турил тази идея в друга форма, като казва: „Ако се не родите изново от Дух и вода, не можете да влезете в Царството Божие.” Защо трябва да се роди човек? Защо трябва да се облече в новия човек? За да влезе в Царството Божие. При сегашния живот, който имаме, нас ни очаква едно от най-големите страдания, каквото даже Не сте си въобразявали. Каквото и да си мислите, но трябва да знаете, че зад тези временни наслади, които ви се дават, седи такава една примамка на страданието, каквато вие даже и не сте сънували. Тази идея е представена много хубаво в разказ от един виден писател, а много по-рано е представена като мит в древната митология. Един пътник, който бил адепт, тръгнал по света да изучава окултните науки. Той бил посветен, неговият Учител го изпратил в пустинята да изучава тайните науки, да изследва тайните на природата. По едно време в пустинята започнал да го преследва един червен бик с големи и силни рога. Като го видял, човекът разбрал, че няма да може да се бори с него, бикът ще го смачка и ще остане делото му незавършено. Той хукнал да бяга, а бикът подире му. Най-после намерил един кладенец и видял, че по стените му израснала една шубрачка. Заловил се за тази шубрачка и увиснал в кладенеца; турил краката си на стените на кладенеца и така останал известно време. Бикът обаче останал отгоре. По едно време човекът вижда, че по стените на кладенеца пчелите оставили малко мед. И като огладнял, започнал да лиже от този мед като си казвал: „Слава Богу, че има малко медец да си хапна.” След това забелязва, че по стените на кладенеца полазват две мишки - едната черна, а другата бяла - и започват да прегризват дървото, на което се държал.. Като погледнал надолу в кладенеца, забелязал един голям дракон и разбрал, че ако падне, той веднага ще го излапа както трябва. Като се видял в това положение, човекът си казал: „Господи, изпаднах в много тежко положение!” Отгоре седи бикът, отдолу драконът, змеят, а отстрани мишките прегризват дървото, на което той се е хванал. Казвам: тази задача седи още неразрешена. Вас ви гони съдбата и вие сте се хванали за дървото, което мишките прегризват, а змеят ви чака отдолу, бикът пък отгоре. По този начин вие ще паднете в устата на змея. Дали сте грешници или праведници, вие ще паднете в устата му. Сега някои ни убеждават, че онези, които са грешни, змеят ще ги сдъвче хубаво и ще ги изхвърли навън. А тези, които са праведни, месото им е толкова твърдо, като кости, че зъбите на змея ще се счупят и той ще ги изплюе навън, не ще може да ги изяде. Ще ви приведа един друг мит, да видите как именно праведният ще се спаси. Когато Господ създавал света, създал много животни, докато дошъл най-после и до човека. Той създал най-първо вълка. Вълкът бил левент момък, герой, снажен, мускулест и много красив, при това с отличен ум. Бог го създал такъв, за да може да работи. Същевременно създал и овцата, като отлична, красива мома, която да тъче, да изработва разни платове, с които хората да могат да се обличат. Вълкът, като минал покрай нея, харесал я и казал: „Видях една много добра другарка, искам да се задомя за нея.” Господ му казал: „Много добре, но пази другарката си!” „Ще я пазя като писано яйце.” Той не казал истината, защото в душата му се таила една скрита мисъл. И още първата вечер на любовната си среща той я опапал, както се опапва кокошка. Тогава отишъл при Господа и Му казал: „Отиде си възлюбената ми, скри се някъде, напусна ме.” Господ не му казал, че знае де е неговата възлюбена. Но овцата оживяла в него вътре и той се видял в чудо, хвърлял се, ровил земята от мъка, докато най-после тя излязла от устата му пак цяла, неповредена. Той видял, че не може да изяде това нещо. Тогава пак отива при Господа и казва: „Господи, тя се скрила вътре в мен и докато излезе, щеше да ме умори. Господ му отговаря: „Дръж си устата затворена.” И сега още вълкът все говори за това, което Господ не му казал. Наистина, Господ не му казва: „Ти изяде Овцата”, но му казва една Истина: „Пази я, тя ще се върне, и дръж устата си затворена.” Вълкът не може да изяде тази овца, тя излиза навън от неговата уста.

Да се облечете в новия човек,
НБ - София, 4.10.1931г.