Да хвалиш Господа, това е необикновено, което излиза извън времето и пространството.

Да хвалиш Господа, това е безсмъртна, необикновена идея. Хвалете Господа през всички времена и епохи, през вечността, защо Той е вечен. Как ще Го хвалите, това е въпрос, който има отношение към времето. На всяко време ще Го хвалите по различен начин: някога с китара, някога с кимвал и тъпан; някога със свирки, с флейти и цигулки, а някога с песни и слова, които се изливат от дълбочината на душата. Да хвалиш Господа, това е необикновено, което излиза извън времето и пространството.

Обикновени и необикновени идеи / Обикновени и идейни мисли,
МОК - София, 8.5.1931г.