За това време се изискват хора с установен характер, да се знае, какво могат да направят, какво дават и какво взимат.

Казва се, че иде новото в света, идат новите идеи. За това време се изискват хора с установен характер, да се знае, какво могат да направят, какво дават и какво взимат. И те трябва да знаят, какво очакват от новото време. В това отношение те приличат на малкото дете, което с нетърпение очаква Великден, да получи нови дрехи и обувки, да се премени. Както детето се радва на новите дрехи, така всеки човек трябва да се радва на новото време, което иде. Радостта на детето е кратковременна, но силна. Тя не може да продължи цяла година. До следния Великден дрехите му ще бъдат скъсани, и то ще очаква нови дрехи, нова радост. Човек има за какво да се радва. Да спечелиш един приятел, това е нов костюм. Да спечелиш още един приятел, това е втори костюм. Всеки ден трябва да печелиш по нещичко, всякога да те виждат хората с нещо ново. Казваш: Да бъда милосърден, това значи, всякога да съм облечен в един и същ костюм. Не е така. Костюмите на милосърдието са много и разнообразни. Ти можеш да бъдеш милосърден като музикант, като поет, като философ или като съдия. Как ще проявиш милосърдието си като поет? Ще отидеш при някой болен и ще му прочетеш едно от твоите произведения. То ще внесе живот в болния. Ако си музикант, ще му изсвириш нещо. Ако си философ, ще му обясниш причините и последствията на болестите и страданията. Ако си съдия, и при тебе дойде някой нещастен човек, когото законът осъжда, ще хванеш закона и ще кажеш: Законът не трябва да бъде толкова строг! Съдията знае, че не може да се излива голяма сила върху слабия. Трябва ли слабият да бъде смачкан от закона? Като ученици, вие трябва да разбирате положението на слабия и на силния, да знаете, как да постъпвате.

Слаби и силни положения,
ООК - София, 11.5.1932г.