Прераждането не е едно учение, написано от Бога.

Ние ще разгледаме живота малко обективно. Животът е една запечатана книга, която трябва да се изучава. Някой път учените хора, пък и религиозните, мислят, че тази книга е лесна за четене. Не е, и е. Тя не е мъчна за учения човек, но тя е много трудна за невежия. Онези, които се занимават с обществените въпроси, политиците, държавниците, философите, всички искат да отворят тази книга. Ако знаеха как да я отворят, те щяха да уредят живота. Понеже животът не е уреден, те не са отворили книгата и не знаят какво е писано. Понеже не знаят какво е писано, те правят само преводи, предположения. Всички предполагат. Всички ние живеем все по писани закони, писани от хората. Всички поддържат: Тъй казал дядо ми, тъй казала баба ми. Туй е наследствено, онова е наследствено. Не са Божии черти, те са човешки черти. Наследствеността е творение на човешкия гений, на човешкия дух. Прераждането не е едно учение, написано от Бога. Прераждане има, защото хората са заставени да се прераждат. Онзи търговец, който има падежи на полиците си, той ще се прероди, инак ще го турят в затвора. Индусите наричат това карма. Ако си плати полиците навреме, това наричат дихарма. В сегашното европейско разбиране, в християнството, ако го турите в затвора, казват: Той бил грешен. Ако си плати навреме полиците, наричат го праведен. Какво нещо е праведен човек – Човек, който си изплаща дълговете. Какво нещо е грешен човек? - Който само отсрочва дълговете си.

Запечатаната книга,
НБ - София, 24.4.1932г.