Човек се свързва с живота само чрез мислите и чувствата.

Един селянин пътува с колата си, но изведнъж движението спира – оста на едното колело се счупила. Минават пътници край него, и всеки го запитва, какво е станало, защо колата е спряла. Той отговаря на всички, че оста му се счупила, но колата не се мръдва. Най-после, минава един пътник, спира се, поглежда колата, навежда се към колелетата и вижда, че оста на едното колело е счупена. Изважда от торбата си едно дърво, поставя го на мястото на счупеното, зачуква го оттук-оттам, и колата тръгва. Той не пита, коя е причината за противоречието, но помага за неговото премахване. Казвам: Животът иска работа, а не философстване. Седиш и очакваш всичко наготово. И това може, но, като получиш нещо наготово, трябва да го задържиш. Искаш да отидеш на небето, да те посрещнат с венци, с музика и песен. И това е възможно, но ако не си готов за тоя живот, ще те върнат на земята. Могат да ти подарят хубава цигулка и ноти, но трябва да учиш. Ако не се упражняваш, цигулката ще остане за други, които искат да свирят. Могат да ви подарят нива, лозе, но вие трябва да ги обработвате. Както никой не може да яде за вас, така никой не може да учи и да работи за вас. Близките ви могат да ви помагат, но не могат да свършат това, което се иска от вас. Никой не може да мисли и чувствува за вас. Мисленето, чувстването са свещени процеси. Човек се свързва с живота само чрез мислите и чувствата. Затова се казва, че е привилегия за човека да мисли и да чувствува. Даже кривата мисъл и кривото чувство са за предпочитане пред невъзможността да мислиш и да чувстваш. Кривата и нечиста мисъл може да се оправи и очисти. Какво ще правиш, обаче, ако нямаш никаква мисъл?

Раждане и растене,
ООК - София, 20.1.1932г.