В Живота е важно само онова ядене, което може в дадения случай да се възприеме, и онази мисъл е важна в Живота, която може да даде подтик на човека към хармоничен Живот.

Че малко знае човек, се познава по това, че изгубва младостта си и старостта си. Тогава къде е човекът? Когато стане богат, човек достига до определена точка и там, ако не може да спре, умира. Ако не може да намери своето място в другия свят, тогава къде е човекът? Какво го ползва след смъртта това, че е бил богат, че е имал милиони? Какво го ползва богатството му, ако изгуби зрението си, вкуса си и не може да яде? Очите са важни и полезни, доколкото човек може да си служи с тях. В Живота е важно само онова ядене, което може в дадения случай да се възприеме, и онази мисъл е важна в Живота, която може да даде подтик на човека към хармоничен Живот.

Една задача / Задача за самовъзпитание,
ИБ, БС - София, 2.6.1932г.