Без Любовта няма живот, няма растене и развитие, няма никакви придобивки.

Животът на съвременните хора е преходен, както е преходно движението по права линия. Човек не може постоянно да се движи по права линия. Колкото и да не желае, той трябва да издигне перпендикуляр от една точка на правата и да върви нагоре. Този е пътят, по който човек може да намери Истината. Щом се домогне до Истината, той започва да мисли за Бога и страданията му изчезват. Истината и любовта ви към Бога са в състояние да изтрият сълзите от очите ви. Хората плачат, защото не са намерили Истината. Когато намерят Истината, те пак могат да плачат, но от радост. И тъй, има два вида плач: от скръб и от радост. Първият плач е подобен на дъжда, който вали и полива изсъхналата земя. Цветята поглъщат дъжда и се радват, че са освежени. Вторият дъжд е подобен на росата. И тя освежава цветята. В този смисъл добре е човек да плаче, да полива цветята в своята градина. Този плач носи благословение за човешката душа. Така плаче онзи, който разбира смисъла на страданията и на радостите. Който не ги разбира, вместо да освежи цветята, той ги попарва. Това показва, че неговите сълзи са много горещи. Изследвайте сълзите си и правете верни заключения за себе си. Ако сълзите носят благословение за вас, събирайте ги в шишенца или ги попивайте с чисти копринени кърпички, да не падат на земята. Едно е важно за човека: да издигне перпендикуляр в живота си. Перпендикулярът не е нищо друго, освен отправяне на човешката душа към посоката, откъдето идва Божията Любов. Дръжте съзнанието си будно, да не се наклони перпендикулярът. Най-малкият наклон води към материалния живот. Колкото по-голям става наклонът, толкова повече човек се отклонява от правия път на живота, т.е. от перпендикуляра, и се спира в плоскостта, където човек се движи само в физическия свят. За да не изпада в ограничителни условия, той трябва да се държи здраво за перпендикуляра като посока, която единствена го води към Любовта – основата на живота. Следователно стремете се към перпендикуляра на живота, т.е. към великата Любов, която осмисля нещата. Без Любовта няма живот, няма растене и развитие, няма никакви придобивки.

Правата посока,
ООК - София, 6.5.1931г.