Идеята за Бога е такова нещо за човешката душа, каквото е слънцето за нашата земя. Следователно само идеята за Бога е в сила да оплодотвори човешката душа, да помага за нейния растеж и развитие.

Който вярва, че душата е излязла от Бога, той никога няма да се лиши от Неговата Любов. Човек не е във външната форма, която виждаме, облечен в плът и кръв, но той е в душата си, която е излязла от Бога. Душата е Божественото в човека, за което, именно, пише Исай. Затова, когато човек се обезсърчи, нека прочете 54-та глава от Исай. В цялата книга на пророк Исай ние виждаме какво голямо съзнание е имал той, макар че е живял преди Христос. Той съпоставя правилно нещата. Например, той уподобява душата на жена и казва, че отношението на душата към Бога е такова, каквото е отношението на земята към слънцето. Ако земята не съществуваше, а слънцето изгряваше, както и сега, то щеше да свети за себе си. Обаче, земята, като се върти около слънцето, то изгрява и залязва, а тези прояви на слънцето – изгрев и залез, имат смисъл за земята. Ето защо, идеята за Бога е такова нещо за човешката душа, каквото е слънцето за нашата земя. Следователно само идеята за Бога е в сила да оплодотвори човешката душа, да помага за нейния растеж и развитие. Бог е слънце за човешката душа. Докато това слънце грее и човек се развива; престане ли да грее и човек престава да се развива. Когато някой запита защо трябва да вярва в Бога, то е все едно да пита защо слънцето трябва да изгрява? В този смисъл вярата е движение. Като вярва човек, той се движи около Бога. И земята, като се движи, и тя обикаля около слънцето.

Денят на Божията работа,
ООК, СБ - 7-те езера, 16.7.1931г.