Ако човек сам себе си не може да разбере, той не може да разбере и другите.

Не че хората по естество са лоши, но в тях има един лош метод, изостанал. Не зная откъде са го взели, отпреди няколко хиляди години. От 8 хиляди години този метод е влязъл. Има един мит. Когато Бог изпрати първия човек на земята, тури го в благоприятни условия. Пратил един ангел Рафаил да пита човека, дали е доволен. Човекът казал: Всичко хубаво е създадено, но с тия животни около мене не мога да се споразумявам. Потърся рибата, тя е във водата. Потърся кита, влязъл във водата. Потърся птицата, хвръкнала нагоре. Потърся коня, той само припка. Потърся вола, той си навел рогата, търси нещо, не можеш да размениш две думи. Мене ми дотегна, по този начин не се живее. Върнал се ангелът, разправил на Господа. – Много добре. Изпратил му Господ от небето една другарка. Ангелът я довел с кабриолет. Като я погледнал човекът, тя му се усмихнала и той рекъл: Животът ми сега има смисъл. Кажи на Господа, че съм Му благодарен за тази другарка. Заминава ангелът. По едно време пак се връща. Пита тази избраница дали тя харесва другаря си. Тя казва: Не го харесвам. Жената не го харесва, струвал ѝ се малко прост. Кажи на Господа, ако не измени неговия характер, може да съгреша, но ще го напусна. Питам, защо човекът беше недоволен? Той не разбра животните. Понеже той имаше една отрицателна мисъл кьм животните, жената имаше същата мисъл спрямо него. Ангелът го пита: Как си? - Добре е, само по някой път има нещо особено. – Че как, тя е една от най-добрите дъщери. Кажи на Господа, че е много добра, но има нещо особено. Откак е дошла тук, в градината, особена е станала. Не се живее, почнах да не мога да живея с нея. Тогава Господ ги извикал и двамата, и Адама, и Ева в небето и ги променил: Адама направил жена, Ева направил мъж и ги изпратил пак на земята. Ной-първо жената се оплакала от Адама. Сега мъжът започнал да се оплаква от жена си. Той казва: Не струва, много проста е тази жена, да не дава Господ такава жена. Питам, другото разрешение на задачата какво е? Размениха си ролите. Най-първо тази жена беше недоволна от мъжа си, сега мъжът е недоволен от жената. Тогава, де е разрешението на въпроса? Ние всички сме недоволни от нещо. Ти може да влезеш в положението на една жена. Тя е недоволна от мъжа и той е недоволен от жената. Де е тогава разрешението? Най-после Господ решил да изпрати децата на земята. Тия хора, за да станат доволни, пратил им деца на земята. За едно време въпросът се уредил, но сега децата станали недоволни от бащата и майката. Това дете, като дошъл ангелът, казало: Баща ми е малко груб, а майка ми не струва. В сегашния живот нито мъжът е доволен от жена си, нито жената е доволна от мъжа си, нито децата са доволни от баща си и майка си. Туй произтича от онази основна идея, че ни липсва същественото, ние не сме се разбрали един друг. Животът не седи в женитбата, да имаш другар. Туй е второстепенното. Ако човек сам себе си не може да разбере, той не може да разбере и другите.

Запечатаната книга,
НБ - София, 24.4.1932г.