За предпочитане е вие да имате пред себе си една душа, тази душа седи много по-високо от 25 милиона - ако разбирате закона.

Казвам: Туй, което може да научите, е следното: най-първо всички трябва да бъдете богати, после трябва да станете сиромаси. Най-първо всички трябва да бъдете здрави, после трябва да станете болни. Най-първо трябва да станете умни, после трябва да станете глупави. Тогава ще кажете - едно противоречие. Най-първо хамбарът ще бъде пълен, после ще го посееш на нивата, стане празен. Идната година ще бъде повече. Знанието като дадеш на другите хора, всички ще те слушат. Един професор след като говори на студентите четири години, след четири години казват: "Тази лекция съм слушал, друго нещо ново ни кажете." След четири години не иска студентът да слуша професора по същата лекция. Казват: "Ние сме слушали това." Та казвам: Ти трябва да осиромашееш, значи професорът после ще слуша студентите какво са разбрали. Той ще слуша един отзвук на неговата лекция, ще намери погрешките си. Втората година той ще измени лекциите си. Представете си сега, че вие казвате: "Пари, пари." Представете си двама млади момци - единият, който иска богатство, другият не иска богатство, казва: "Мене ми трябва красива мома", другият казва: "Милиони, милиони." На единия давам 25 милиона, на другия - красивата мома. Кой ще спечели в случая? Но няма друга мома, нито други пари. Този носи парите, носи, на какво ще мяза? Той каже: "Аз ще подкупя момата." Момата е толкоз умна, че само един момък, който може да й даде сърцето си, тя го оценява. Аз съм привел този пример за онзи, който избрал въшката, и онзи, който избрал житното зърно. За предпочитане е вие да имате пред себе си една душа, тази душа седи много по-високо от 25 милиона - ако разбирате закона. Сега вие, които ме слушате, казвате: "Хубаво е туй, но сегашния ред на нещата какво трябва да го правим?" Ето какво трябва да направят сегашните хора: в една американска църква един богаташ искал да разсипе църквата, да разстрои цялата църква, искал да стане неговата воля. Той каквото мисли, туй да стане. Най-после събират всичките братя в църквата и казват, не може да го търпят; да го бият, не искат. Най-после казват: "Господи, ако е за славата, да бъде с нас, ако не - задигни го, да си върви." Не се минава един месец и той се разболява на умиране. Вика тия братя да се помолят. - "Как да се помолим за тебе, ти ни тормозиш, да си вървиш. Ако обещаеш да дадеш всичкото си богатство и да живееш в любов, ще се молим да ти даде Господ живот, но ако не, да си вървиш." - "Моля, братя, аз ще живея като вас, няма да ви измъчвам." Това трябва да направи всеки от вас. Казвам тъй: Господи, аз няма да взема парите на другите хора и да ги туря в джоба си. Няма да се кача на власт, да говоря за свобода, а да затворят другите хора, пък аз да говоря за свобода. Аз бих желал съвременните министри да идат в затвора, да видят своите братя, да поседят между тях, да се позамислят. Аз бих желал сегашните владици, свещеници да се запитат защо са тези хора затворени. Хората не изпълняват волята Божия, не изпълняват законите на държавата, нито пет пари не дават, че някой нарушил законите на държавата.

Новата работа,
СБ - София, 30.8.1932г.