Христос казва: „Ако не ядете плътта ми, нямате живот в себе си“. В тоя стих важни думи са „ако не ядете“. Аз добавям: ако не ядете, ако не чувствате, ако не мислите, ако не се подвизавате, ако не работите, нямате живот в себе си. Всичко това слагам под еднакъв знаменател. Една от възвишените работи е да вземеш лъжицата и да отвориш устата си. Казват за някого: „Тоя човек е отличен философ“. Според мене всеки, който отваря устата си и слага лъжицата в нея, може да стане отличен философ. Който не си отваря устата, не може да стане философ. Някоя майка казва: „Искам дъщеря ми да стане духовна“. – Ако отваря устата си и гълта съдържанието на лъжицата, тя може да стане духовна. – „Искам дъщеря ми да стане умна.“ – Ако отваря устата си и гълта съдържанието на лъжицата, може да стане умна. Религиозните поддържат, че човек трябва да яде малко. – Тия хора са минус, т.е. отрицателна величина. Обаче, между религиозни и духовни има разлика. Религиозните не са разбрали живота в неговата пълнота, духовните го разбират. Богатите поддържат мисълта, че човек трябва да яде много. Те са плюс, т.е. положителна величина. Религиозният е разбрал живота в едно отношение, а духовният – в друго отношение. Математиците си служат в изчисленията си с плюс и минус като две необходимости. За да напълниш шишето с ново съдържание, трябва да излееш старото съдържание. Минусът показва действие със съдържание отвътре-навън, а плюсът – действие със съдържание отвън-навътре. Приемаш нещо навътре, това е плюс; изхвърляш нещо навън, това е минус. Отварянето на устата и гълтането съдържанието на лъжицата, това е плюс. Казвам: вие, както и всички мислещи същества, трябва да разбирате ония закони на природата, върху които почива изобщо животът. Трябва да знаете, защо ядете. Според някои не е нужно човек да знае защо яде. – Нужно е. Ти се нахраниш и казваш: „Вече не ми трябва нито лъжица, нито чиния“. – Не ти трябват, защото си сит, но като огладнееш, ще ги търсиш. – „Не ми трябва наука, не ми трябва вяра.“ – Не ти трябват, защото си сит; като огладнееш, ще ги търсиш. Ако можете да разрешите всички въпроси и противоречия, които изникват около храненето, ще ги разрешите и при останалите въпроси. Задавали ли сте си въпроса защо се явява гладът, защо към някои храни имате разположение, а към други нямате? Ще кажете, че природата е наредила така. – Не е вярно. Ако си математик, трябва точно да знаеш защо една величина е положителна, а друга – отрицателна; защо една величина е по-голяма, а друга – по-малка. Когато учениците ти зададат един въпрос, ти трябва да им отговориш правилно. Ученикът може да каже на учителя си, че така е писано в учебника, но учителят трябва да бъде готов да обясни на ученика си това, което е писано там. Ако детето ни пита защо ядем, трябва ли да му отговорим с думите, че така е наредил Бог? Хората страдат от това, че всичко обясняват с думите: „Така е писано“, „така е казано“, „така е наредено“, „така е пророкувано“. – Знаеш ли ти какво е казал пророкът? – „Има писани закони.“ – Знаеш ли защо са писани тия закони. Когато поданикът изпълнява законите, трябва да знае защо са писани тия закони. Смешно е, когато един адвокат вземе едно дело, а не знае по кои закони ще ги защищава. Отиваш на черква и се молиш. Знаеш ли, защо се молиш? Казваш: „Както ям и пия, така трябва и да се моля“. Това е бързо разрешение на въпроса. Така са мислили много философи и така са разрешавали въпросите. И въпросът за храненето се разрешава бързо. – „Защо трябва да ядем?“ – Така е наредено от природата.
Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ,
НБ - София, 3.4.1921г.
