Ако не виждаш Бог навсякъде – в хората, в растенията, в животните, не можеш да Го видиш и в човека.

Сега ще ви дам една мярка за любовта, да знаете какво значи любов. Ти никога не можеш да обичаш, ако не те е погледнал някой с окото на любовта. Това е станало някога още при излизането ти от Бог и влизането в Битието. Ти си запомнил този поглед и постоянно търсиш човека, който те е погледнал. Тук го търсиш, там го търсиш, но не можеш да го намериш. Заради него ти обичаш всички хора. И да не го намериш, ти пак си щастлив – знаеш, че един те е погледнал, той е внесъл всички добри подтици в тебе. На него се дължи твоето добро. Много хора могат да те погледнат, но техният поглед е второстепенен, т.е. допълнение към първия. Първият поглед създава правата линия, т.е. отношението между две разумни същества. Точката А на правата АВ е този, който те е погледнал; правата е мярката, с която измерваме нещата, а точката В – онзи, когото гледат. Този поглед наричам поглед на Бога, на ангелите, на светиите, на майката, на бащата. Който пръв те е погледнал, той е запалил свещта на твоето съзнание, свещения огън на твоя живот. Той от векове те гледа и поддържа огъня в тебе. Кой е той, как се казва, не знаете. Имате ли писмо от него? Срещали ли сте го? Като реалност той се проявява навсякъде. Следователно, ако не виждаш Бог навсякъде – в хората, в растенията, в животните, не можеш да Го видиш и в човека. Жаден си, отиваш при един извор, пиеш вода и уталожваш жаждата си. Изпитваш една приятност и мислиш – какво означава тя. Това е Бог, Който уталожва жаждата ти. Това е погледът, отправен към тебе. Когато лек ветрец полъхва, това е диханието на Бог, т.е. първият лъч на слънцето, който милва лицето ти. Имаш известно разположение, но не знаеш откъде идва то. После си спомняш и казваш: Веднъж пих хубава вода. Това е минало нещо. - Защо нещата минават и заминават? – За да ви предадат нещо от себе си. За това е нужно яснота, разбиране.

Погледът на Бога,
МОК - София, 17.6.1932г.