Младият мъж като види, че един мъж придружава жена му, да го потупа и да му каже: Господ живот и здраве да ти дава и жената да го прегърне. Така трябва да бъде!

Онези стари хора, които не могат нито да любят, нито да мразят, те умират. Старият човек не го интересуват тия работи: нито люби, нито мрази, нито ревнува. Той не ревнува своята баба, той е спокоен за бабата, която е на 120 години, той й казва: бабо, може да имаш работа с който мъж искаш. Старият не се движи, не вижда. Една стара баба на 120 години един млад дядо я води. Но старият дядо не казва: виж, моята баба, какъв млад момък я води. Радва се той. Момъкът я тупа по гърба, дядото се радва, иначе той би ревнувал. Дядото знае, че младият момък, от своята жизнена енергия е придал нещо на бабата и като се върне тя при него, ще го прегърне и целуне, казва: Господ здраве да му дава! Но по-рано не би казал. Че кой от младите би казал за жена си, друг да е внимателен с нея, да я посреща, изпраща. Тази е философията, така трябва да се мисли за Бога. Ето това е чистият човек, дотам трябва да дойдем! Младият мъж като види, че един мъж придружава жена му, да го потупа и да му каже: Господ живот и здраве да ти дава и жената да го прегърне. Така трябва да бъде! Това е свободното разбиране и към този възвишен идеал трябва да се стремим. И това, в което досега сме възпитавани, от толкова хиляди години насам не е лошо, любовта е важното.

Намерената овца,
НБ - София, 2.10.1932г.