Според нашето разбиране, ние искаме да внесем в света братство, равенство и любов, всички хора да са равни – нещо невъзможно.

Навсякъде в природата съществува неравенство. Вие не може да намерите нито две частици равни една на друга, нито две тела в пространството ще намерите, които да са равни. Земята няма тази сила, която Слънцето има, Земята няма тази сила, която Юпитер има. И Меркурий е по-силен от Земята, по-малко сила има в Земята. Според нашето разбиране, ние искаме да внесем в света братство, равенство и любов, всички хора да са равни – нещо невъзможно. Равенството, това е една отвлечена научна идея, трябва да се разбира какво нещо е равенство и братство. Материално равенство и братство не може да има. Всички хора не може да бъдат богати. Всички хора не може да бъдат сиромаси. Всички хора не може да живеят едновременно на Земята, но и всички не може да умират. Част от тях ще умират, част от тях ще се раждат, както сега става. Защо умират хората? Защото няма място за тях. Научно говоря. Следователно от научно гледище хората умират по единствената причина, че няма място за тях. Трябва да има място, за да живеят някъде. Туй е разбиране на идеята. Мене на земята нищо не ми трябва. Ни къща, нито общество, нито народ, нито човечество. Мене ми трябва да вярвам в Бога. Питам: как ще примирите вие тази идея с вашите постоянни желания? Силата Божия е във вашите частици, в природата вътре. Вие ще направите една къща и не знаете как да я направите, и не знаете колко голяма трябва да бъде къщата. Когато се строи една къща, трябва да знаете колко дебели трябва да бъдат стените, после, каква височина трябва да има, туй непременно трябва да знаете. Във физическия свят всичкото нещастие на съвременните хора произтича от техните идеи, които не са в съгласие с ония закони, на които Земята се подчинява, а човек не иска да им се подчини. Има закони, на които Слънцето се подчинява, а някой философства и казва: "Слънцето може да се подчини, но аз не мога да се подчиня." Слънцето още не е придобило свободата, а човек казва: "Аз съм свободен, мисля каквото искам." Свободен си да мислиш, че си болен, свободен си да мислиш, че си сиромах, свободен си да мислиш че си невежа, свободен си да мислиш, че си слаб, свободен си да мислиш че имаш нужда от хората. И пак свободен си да мислиш, че трябва да мислиш, че трябва да ти се народят деца. Свободен си да мислиш че трябва да имаш няколко милиона в джоба си. Свободен си да мислиш че трябва да идеш на разходка. Но само си свободен, но питам какво те ползва такава една свобода? Казваш: Да имам няколко милиона. Свободен си да мислиш. Ще мислиш за два, три, четири, пет милиона. Това е закон на вярата. Ти мисли, тъй и ще стане. Тогава съвременните учени и религиозни хора се намират в положението на онези двама светии. Единият от тях поддържал, че Господ всичко може да направи, а другият поддържал че по някой път и човек трябва да направи нещо. Те и двамата обичали боб, макар че светии много рядко ядат боб. Един ден светията, който поддържал, че и човек трябва да направи нещо, сварил боб без сол. Като почнали да ядат, правоверният светия казал бобът е безсолен. Другият казва: Господ го е осолил – Как го е осолил? Трябваше да му туриш сол. Другият казал: То е друг въпрос. То е моя работа. Но и ти можеш да осолиш боба, тури сол, колкото искаш. Сега изводът. Всеки човек има нещо съществено, което трябва да внесе в своя живот. Това зависи от него. Всичкото нещастие произтича от факта, че на нас всичко ни е дадено. Но ние не сме внесли достатъчно количество сол във варенето на боба.

Живейте разумно,
НБ - София, 19.6.1932г.