Конят е символ на човешкия ум.

Много хора се намират в положението на онзи руски манаф [турчин от някои области на Мала Азия (бел.шефа)], който спечелил на лотария един голям параход. Като чул това, той си казал: Свърши се вече теглото. Сбогом сиромашия! Обаче като отишъл да провери номера на своя билет, оказало се, че имало грешка – неговият билет не печелил. Така той си останал пак манаф. Това се случва и с вас. Дойде някой и ти каже, че твоят билет печели. Зарадваш се и отиваш да провериш дали наистина си спечелил. Обаче скоро се разочароваш: не само че нищо не печелиш, но имаш загуба – дал си пари за билета. Такова нещо е играта на лотария. Някога цял ден изгубиш за една философска идея. И конят влачи цял ден дарака за една кофа сено, турено пред него. В желанието си да стигне сеното и да си хапне, той усилено тегли дарака. Вечерта господарят му го съжалява и му дава малко сено да се нахрани. Конят се чуди защо не може да достигне сеното. И вие като коня казвате: Чудно нещо, цял ден влача вълната на господаря си за малко сено. – Такава е философията на сегашния живот. Днес всички говорят за дарака и даракчията, за вълната, за дрехите, изтъкани от тази вълна и т.н. Конят е символ на човешкия ум. Не говоря за обективния ум на човека, но за онзи, който носи новата светлина. Тази светлина прави човека силен и самостоятелен. Дето и да отиде, той лесно разрешава задачите си. При тази светлина човек е свободен, разбира езика на хората и те го разбират. Той е в мир и съгласие не само с хората, но с цялата жива природа.

Новото знание,
УС - София, 11.6.1933г.