Щом се натъкнете на някоя мисъл или на някое чувство, веднага го поставете на разглеждане, де да го турите, вляво или вдясно. Ученикът трябва да разбира от сортирането, да знае де точно да постави всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяко свое действие.

От младите се изисква самообладание, не привидно, външно, но истинско самообладание. Има два вида самообладание: едното е външно, привидно самообладание, при което вътрешното равновесие в човека всякога се нарушава. Другото самообладание е вътрешно, дълбоко, при което равновесието в човека никога не се нарушава. Ще преведа един пример за външно самообладание. Млад момък се сгодил за красива, млада мома, с голямо благородство и външно самообладание в проявите си. Той често се хвалил с годеницата си пред своите приятели и един ден завел едного от тях на гости в дома на годеницата си и му я представил. Те седели, разговаряли известно време, след което годеницата донесла на една табла сладко да се почерпят. Годеникът съзнателно спънал годеницата си, да види как ще реагира тя при този случай. Както държала таблата със сладкото и чашите с вода, всичко това паднало на земята; сладкото и водата се разсипали на пода. Годеницата запазила пълно самообладание и присъствие на духа и казала: „Няма нищо!“ Спокойно се навела, събрала чашите, изтрила водата и излязла в другата стая. Годеникът се обърнал към приятеля си и казал: „Ето пример на самообладание, на благородство в характера! Това значи идеална мома“. Обаче като се оженили, работата не излязла, както той си мислил. Веднъж той я запитал: „Де остана самообладанието ти?“ – „Ти трябваше да влезеш в другата стая, да видиш какво ставаше там. Само дървото на масата може да ти каже какво дъвкане беше!“ Казвам: Това не е самообладание. Някой иска да отвори прозореца: тегли прозореца, той не се отваря. Тегли втори, трети път, прозорецът пак не се отваря. Той започва да се нервира, да се гневи, да дърпа още по-силна, като че прозорецът е виновен за това. Преди всичко, прозорецът няма съзнание; той не може да разбере, че някой се дразни от него. Същото нещо може да се каже и за окултните сили: някои окултни сили са съзнателни, разумни, а други са полусъзнателни, неразумни. Като казвам, че едни сили са съзнателни, това показва, че те вървят в същата посока, в която и ние се движим. Неразумните сили пък се движат в посока, противоположна на нашето движение. Следователно всеки трябва да знае дали дадена сила върви в хармония с неговото развитие. По същия начин вие трябва да разглеждате, дали вашите мисли, чувства и постъпки вървят в съгласие с развитието ви. Щом се натъкнете на някоя мисъл или на някое чувство, веднага го поставете на разглеждане, де да го турите, вляво или вдясно. Ученикът трябва да разбира от сортирането, да знае де точно да постави всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяко свое действие. Някои ученици ще успеят в тази област 25%, други – 50%. Трети – 75%, най-способните – 100%,. Ученикът трябва да работи върху себе си, постепенно да увеличава този процент, за да не изпада в грешки и заблуждения.

Двата пътя,
УС, ООК, МОК, СБ, РБ - София, 24.2.1922г.