Човешкият характер се показва в случайността. Човек се изпитва чрез закона на случайността.

Питам: що е случайността в живота? – Случайност е това, което само веднъж става. Случайността два пъти не се повтаря. Всяко нещо, което постоянно става, то е обикновено. Според закона на случайността, ако имате един хляб, само един път може да дойде при вас някой да поиска хляба ви. Вие казвате: „Ако днес дам хляба си на този човек, той може и утре, и други ден да дойде пак да ми иска хляба“. Не, щом този човек е дошъл при вас по закона на случайността, той само един път може да ви поиска хляба. Следователно вие имате тази рядка привилегия, да дойде при вас този човек. Щом знаете това, дайте му хляба и благодарете, че сте имали редкия случай да се проявите. Човешкият характер се показва в случайността. Човек се изпитва чрез закона на случайността. Ако някой идва всеки ден при вас да иска нещо, той нахалства. Този човек върви по закона на обикновените неща. Обаче, ако вие дадете хляба си на човек, който е гладувал три деня, той ще изяде хляба, но едновременно с това ще ви остане признателен за цял живот. Където и да отиде, навсякъде той ще ви носи в ума си и ще казва: „И досега не съм срещнал подобен човек“. Питам: кое е по-добро за вас – да изядете сами хляба си, или да го дадете на някой гладен човек, който цял живот ще ви носи в ума си? За предпочитане е да живееш в ума на един човек, отколкото сам да изядеш един килограм хляб. И тъй, съвременните хора трябва да имат дълбоко разбиране за живота. Щом имат това дълбоко разбиране, те ще познаят Любовта. Любовта се проявява в случайните неща. Тя не е нещо обикновено. Любовта е най-голямото изключение, което може да се срещне в живота. Хората мислят, че Любовта е обикновено нещо. Не, тя е от случайностите. Когато вълкът изяде едно магаре, цели девет месеца след това той обикаля на същото място, дано намери още едно магаре, но няма – голяма случайност е вълк да изяде едно магаре. Щом изяде магарето, вълкът изменя характера си, придобива нещо от характера на магарето и казва: „Отсега нататък и аз ще стана като магарето“. Той престава вече да яде овце, влюбва се в магарето и търси друго магаре да изяде. Че, наистина, Любовта е едно от големите изключения в живота, разбираме по това, че когато двама млади се обичат, те виждат Любовта само един момент през целия си живот. Заради този момент, именно, те се женят, като искат да задържат Любовта постоянно при себе си. Само за един момент ги посещава това изключение, и оттам насетне ги напуща. След това те започват да се ограничават един друг и като не могат да върнат загубеното, те се оплакват, че са нещастни. За да задържи изключението за себе си, мъжът казва на жената: „Ти трябва да ме обичаш!“ И жената казва на мъжа си: „Ти трябва да ме обичаш!“ Не, това е невъзможно. По този начин изключението не може да се задържи. Ако хората разбират Любовта като момент на най-голямото изключение в живота, те биха могли и като се оженят, пак да живеят добре, именно, за този кратък, но велик момент – когато изключението ги е посетило. Сега аз нямам предвид вашите лични отношения, нито обикновения живот. Тях оставям настрана. Аз разглеждам онзи нов живот, който сега приижда и на който хората за в бъдеще ще станат граждани. Само децата по сърце и по чистота могат да разберат новия живот, основа на който ще бъде Любовта като изключение. Когато младият момък помилва едно малко момиченце, то ще му се зарадва, ще подскочи и ще го целуне. Всички ще погледнат на това, като че е в реда на нещата. Ако същият този момък, при същото вътрешно разположение на сърцето, целуне една млада мома, тя първа ще повдигне цял въпрос от неговата постъпка, а след нея и другите хора. Това показва, че децата по-добре разбират изключението, отколкото възрастните. Затова, именно, Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Когато момиченцето види младия момък, то се затичва насреща му, милва го, целува го и му казва: „Ела пак у нас!“ Когато младата мома види момъка, тя му слага гем и казва: „Никъде няма да ходиш! Тук ще останеш“. Момиченцето му казва: „Иди си и пак дойди!“ Значи, момиченцето е свободно и да целуне, и да прегърне младия момък, защото не мисли да се жени за него. И младият момък е свободен да отиде у дома си и пак да дойде. Младата мома, обаче, не е свободна даже да погледне момъка, но и той не е свободен вече да напусне нейната къща. Защо? – Защото тя иска нещо от него. В силата на изключението тя иска да се ожени за него. Такова е общото положение, в което се намират почти всички съвременни хора. Те са роби едни на други. Всички хора живеят в общества, състоящи се не от свободни членове, но от роби. Всеки човек е роб, освен на себе си, но и на другите. Той прекарва двойно робство, и цял живот трябва да прави усилия да се освободи от това страшно заробване. В това отношение, до известна възраст детето е свободно. Щом мине тази възраст, то влиза в закона на обикновените неща, като изгубва свободата си, изгубва живота на изключението. То помни тази щастлива възраст на своя живот и при всяко ограничение въздъхва и си казва: „Колко щастлив бях в своето детинство! Бях в рая, напуснах го и влязох в обикновения живот на ограничения и робство“. Главната задача, която всеки човек трябва да реши, е да се върне към своята чистота, към своето детинство. Тогава той ще може да погледне Бога право в очите и ще знае защо трябва да ходи по планините и защо в долините. Някой казва: „Защо трябва да се качваме по планините? Защо трябва да наблюдаваме изгрева на слънцето?“ Ако човек не разбира дълбокия смисъл на тези неща, той много няма да се ползва от тях. И наистина, ние виждаме, че всички хора умират, без оглед на това, дали се качват по планините, или не; дали наблюдават изгрева на слънцето, или не; дали са богати или бедни, учени или прости. Сегашният живот на хората не разрешава тия въпроси. Този живот е само едно малко забавление.

Иде час,
СБ, РБ - 7-те езера, 24.8.1932г.