В днешната музика много елементи липсват; например, в нея постоянно се сменят гамите. Във всички оперетки аз виждам постоянни рушения и творения; в даден момент композиторът съгражда, а в друг – разрушава. Това явление навежда на мисълта, че каквато е културата, такава е и музиката. Музикантът в даден момент бива обхванат от силна страст, написва нещо, след което стига до едно отчаяние и разрушава написаното, после пак го съгражда. И така няма завършена цел в музиката – от единия ѝ край са налице разрушения и съграждания, а в другия – се завършва с разрушение. Такава е съвременната музика – новата музика, не класическата. Обаче окултната музика и окултното пеене се различават от нея. И те започват с един момент на разрушение и чистене, но след това съграждат и никога не рушат. Първоначално рушат, после съграждат, а съградят ли веднъж, те остават цялостни, за да цъфнат. В музиката има живот. Окултната музика чрез една песен може да трансформира най-лошите настроения, в отчаяния човек може да възбуди едно прекрасно чувство и да му даде импулс за възвишен и благороден живот.