Англичанинът няма да те излъже.

По гласа както говори човек, старайте се по гласа, с който говори човек, както нарежда думите, както произнася, да го разберете. Англичанинът, запример, ви говори личното местоимение „аз“. Това показва колко силно е личното чувство. Англичанинът казва: „Аз съм човек.“ На български казвате: „Човек съм.“ Англичанинът казва: „Аз ви казвам“, българинът казва: „Ще се бия.“ Навсякъде българинът казва: „Ще се бия.“ Англичанинът има една добра черта – той направо ще ти каже, той не е като българина: „Аз имам толкова, стоката ми струва толкова, аз искам да спечеля за себе си толкова, такава печалба искам.“ Англичанинът няма да те излъже. Като ти каже, че платът е хубав, трябва да знаеш, че е така, с много малки изключения. Една хубава черта е тази. В този народ има едно съзнание, което е проникнало по съвсем други съображения. Може би англичаните климатическите условия са ги поставили в затворен живот; тази мъгла ги е заставила много да мислят. После, тяхното положение като народ е на много опасно място. Те постоянно трябва да мислят. Те са дошли до убеждението, че тука трябва да има една разумна сила, казват: „Нас като народ да ни пази.“ И както и да ги обвиняват, в разпространението на християнството са играли най-голяма роля, между тях са напечатали Библията с милиони и милиони и са ги разпространили. Между тях има най-самоотвержени хора, които дават. Щедро дават за Бога и за благотворителни дела.

Огнената пещ,
НБ - София, 28.1.1934г.