Цигулар, който свири, за да се хареса на публиката, не е истински музикант. Всеки, който мисли, как да се прояви, за да има доброто мнение на хората, той няма права мисъл. Свири за себе си, ти да бъдеш доволен. Мисли правилно за себе си, а не за хората. Вътре в човека има нещо, което му подсказва, добре ли свири и право ли мисли. Пръв той трябва да бъде доволен от себе си. Има цигулари, които са недоволни от себе си и са готови да се откажат от музиката. Който се отказва толкова лесно от музиката или от науката, той търси лесния път в живота. Той прилича на оня българин, който търсел лека работа. Мислел си: Да стана съдия, да съдя хората, не е лесна работа. Да стана началник, да следя, как работят подведомствените ми, и това не е лесна работа. Един ден, като се разхождал из града, видял, как един капелмайстор дирижирал музикантите с пръчица. Той си казал: Ето работа за мене. Ще махам пръчицата, ще я въртя на една, на друга страна, и работата лесно ще върви. Много от човешките разбирания и постъпки са като на тоя българин. Те седят и махат с пръчицата, да разрешат въпроса, как е създаден светът. Най-после казват: С помощта на Божия Дух всичко се постига. Махнат с пръчицата и се успокоят. Сега, като ви говоря, виждам, че в съзнанието ви се образува малко мъгла. Казвате: Ако всичко, което сме постигнали, е неправилно, как ще стигнем до правилното? Засега вие не постъпвате правилно, не вървите в правия път.