Аз не съм от онези, които искат да знаят всичко. Човек всичко не може да знае и не е необходимо да знае всичко. Знанието е същият процес, както и яденето. Не е необходимо веднъж да се наядеш, че вече да не ядеш. Не да се наядеш, да туриш много в хамбара. Половин килограм в стомаха е достатъчно. И два и три и четири пъти може да ядеш, не е грях. Даже и пет пъти да ядеш не е грях. Грехът не седи в яденето. Грехът седи в лакомията на хората. Ти се нуждаеш от храна и малко други прибавки малко водица. Ти се нуждаеш от много малко количество! Ако хората биха живели така, този икономически въпрос, който сега ги занимава, за един ден ще се уреди. Съвременните хора имат нравите на високопоставените дами, които не се интересуват, че хората умират, че хората са болни. Когато имат някой бал или журфикс, седят пред огледалото, мажат се само за себе си мислят. Ученият пък прокара някаква теория защо бил грехът в света, или пък кои са били причините; как Господ щял да спаси света, какво щяло да стане. Със света ние знаем, че ще стане следното: Аз имам много хубава свещ, но не гори. Казвам: сложете я на огъня, стоплете я, поставете нов фитил, ако не гори, пак сложете втори, трети фитил, докато започне да гори. Тази свещ ви трябва, когато гори. Щом не гори, нов фитил ще сложите, ако не гори, пак ще я стопите, дотогава докато се запали и почне да гори. Запалена свещ наричам човек, който мисли.