В живота на човечеството настава една нова фаза. За нас не е въпрос какви са хората. Нас не ни интересува едно шише от какво е направено, нас ни интересува колко може да събере това шише. За фабриката, за материал а, от който е направено, това не ни интересува, но здраво ли е шишето и колко може да събере. Какъв е човекът, то е друг въпрос, какво може да научи човек в света, и това не ни интересува. Когато говорим за истинска наука, нас не ни интересува за отношението на въздуха, който влиза в твоите дробове, ти се интересуваш добър ли е или не. Светлината, която иде при тебе, ни интересува добра ли е или не. Храната, която влиза у тебе, тя ни интересува. Тя ни интересува дотолкова, доколкото може да я възприемем. Сега, като слушате един сказчик, вие казвате: "Колко съм аз невежа." Не се спирай колко знаеш и колко не знаеш, то не е важно. В дадения случай какво може да научиш, колко знаеш и колко не знаеш, то е безпокойство, не го туряй в ума си. Колко може да научиш, дали си богат или не, не трябва да те безпокои, няма какво да те безпокои какво може да придобиеш в настоящето. Казвам: Сега ще ви говоря за настоящето. Вие може да кажете: "Ние знаем тези работи." Аз не говоря за неща, които знаете, аз говоря за неща, които не знаете. Вие може да имате известно разбиране за нещата. Нито един от вас няма пълно разбиране за това, което става в природата. Всеки един философ, всеки един човек, туй, което разбрал в един момент, в следния момент туй разбиране се различава. Сутрин светлината е една, на обед светлината се различава, не е същата нито по количество, нито по качество; нито по интензивност е същата.
Не се спирай колко знаеш и колко не знаеш, то не е важно. В дадения случай какво може да научиш, колко знаеш и колко не знаеш, то е безпокойство, не го туряй в ума си.
Етикети:
Безпокойство,
Въздух,
Настояще,
Наука,
Невежество,
Новото,
ОКД,
Светлина,
Учене,
Хранене,
Човечество