Любовта като напече, всички недоразумения ще изчезнат, и злото и доброто ще се примирят; от студената вода ще излезат чисти, кристални извори, които ще утоляват жаждата на уморените пътници, а от изцапаната дреха ще израснат хубави плодове.

На какво се дължат всички раздори, които стават сега в света? Ще ви приведа един окултен разказ, който вие сами ще разтълкувате и приложите в живота. Нямам ни най-малко намерение да засегна някого, но ви давам начин, как да тъчете, как да работите. Когато Господ направил света, явила се водата при Него и Го запитала: – Какво е моето предназначение? – Ще слезеш долу да поливаш цветята, дърветата, за да цъфтят и зреят, ще поиш земята и всичко, което е по нея. Слязла тя на земята и започнала да извършва службата си. Слънцето като я видяло, влюбило се в нея и започнало да я тегли нагоре, карало я да се изпарява. Като се качила горе в пространството, взели да се карат за нея. От тази препирня, водата се смразила и във вид на сняг отново паднала на земята. Водата се зарадвала за тази хубава, бяла премяна, обаче, един вол излязъл от своя обор и като видял земята покрита със сняг, запитал се: Какво е тава бяло, но студено? Погледал, позамислил се и оставил изверженията си върху снега. Водата се наскърбила, задето волът нацапал премяната й. Другият й възлюбен, който се скарал за нея със слънцето, когато тя била горе в пространството, казал на слънцето: Сега можеш да си я вземеш. Мен не ми трябва сега тя. Водата се оплакала на слънцето, задето пострадала тъй жестоко. Слънцето пекнало силно, стопило снега, и водата се просмукала от земята, откъдето наново, като чисти, студени извори, излязла пак на повърхността на земята. Изверженията на вола се обърнали на тор, върху който израсли най-хубавите плодни дървета. Бялото ще се стопи, а извержението ще стане тор, върху който ще израснат хубави плодни дървета. Следователно, тези две противоречия в света ще се примирят. Слънцето, като стане възлюбен, ще напече и ще донесе радост. Любовта като напече, всички недоразумения ще изчезнат, и злото и доброто ще се примирят; от студената вода ще излезат чисти, кристални извори, които ще утоляват жаждата на уморените пътници, а от изцапаната дреха ще израснат хубави плодове. Следователно, от гледището на Любовта, всички страдания, които сега преживяваме, ще се превърнат в една велика, стройна наука за човешкото сърце, душа, ум и дух.

Любовта,
НБ - София, 27.2.1921г.