За да живееш, трябва да носиш добродетелта като дреха на твоя живот.

Мнозина се оплакват, че не могат да постигнат желанията си. Радвайте се, че има непостижими неща. Всяко нещо, което се постига, лесно се забравя; непостижимото не се забравя, защото в желанието си да го постигнеш постоянно мислиш за него. Много естествено. Докато не си ушил дрехата си, мислиш как да я скроиш и ушиеш, кога ще бъде готова и т.н. Щом се ушие, започваш да я носиш, докато се скъса. След това я захвърляш и не мислиш за нея – постигнал си я вече. Между дрехата и тебе няма никакво отношение. Значи към всяко нещо, от което лесно се отказваш, имаш временно отношение. Ако дрехата ти е добродетел, можеш ли да я захвърлиш? Щом я захвърлиш, ти си изгубен. Без такава дреха не може да се живее. Хвърлиш ли я от гърба си, ще се простудиш, както става през зимата. Вън при температура 30 Со студ ти събличаш дрехата си и оставаш леко облечен. Ако излезеш на студа гол, без дреха, лесно ще се простудиш, ще измръзнеш и ще изгубиш съзнание. Такова е положението на всеки човек на земята, който е изгубил своите добродетели. Добродетелта е дреха, която свалиш ли веднъж, оставаш гол и се простудяваш. Щом външната температура те смрази, с тебе всичко се свършва. За да живееш, трябва да носиш добродетелта като дреха на твоя живот. Ти трябва да бъдеш облечен с дрехата на добродетелта, която осигурява твоя живот. Като знаеш това, пази се, за да не те смрази външното атмосферно налягане и температура.

Погледът на Бога,
МОК - София, 17.6.1932г.