Доброто е една сила, която трябва да приложиш някъде.

Който обича музиката, трябва да свири. В живота има една голяма опасност, тя е следната. Има един смешен анекдот, който аз ще приведа. Един философ в древността, след като показал своята философия, казал, че всичко, което Бог е направил, е чисто и свято, следователно човешките ръце не трябва да пипат нищо, което Бог е направил. След като говорил много години, той дошъл да опита своята философия. Излязъл един ден да се разхожда, дошъл до едно голямо дърво, на което плодовете били високи, седнал долу под дървото, дано дойде Господ да му откъсне. Греело слънцето, плодовете узрели, духал вятър, но плодовете не падали, нито един плод не се откъсвал. Той мислел, че да откъсне един плод, е грях. Чакал Господ да дойде, но Господ не дошъл. Явил се глад в него, започнал да мисли по кой начин може да задоволи глада си. Писал писмо на Господа да му даде в случая право. Има ли право да откъсне, или да чака Господ да дойде. Може ли да ми кажете, колко време ще чака под това плодно дърво. Щом мислиш, че едно дърво е свято и си позволиш да късаш,непременно ще изгубиш това, което имаш. Нещата са важни дотолкоз, доколкото те може да се приложат. За пример вие имате желание да пеете. Но коя е подбудителната причина, за кого ще пеете? Защо ще пеете? Пеенето е улесняване в една работа. Работа, която не върви, трябва да й пееш. Музиката в света се яви, когато хората са заплескали техните работи. Като не върви работата, ще турят масло, това-онова ... Та когато хората започнат да пеят, работите им вече са заплескани някъде и сега трябва да ги принудят. За пример на кой се пей? На сиромаха не се пее, но на богатия, който е на някой банкет, в някоя опера, на някой концерт, на онези, на които работите са уж наредени, но на които работите са заплескани, защото на тия, богатите хора работите са заплескани, на всички осъдени на смърт трябва да се пее, да се утешават, че като умрат, ще отидат в другия свят. Ти си богат, но върху теб има смъртна присъда! Ти си учен, но върху теб има смъртна присъда. Ти си красив, но върху теб има смъртна присъда. Всичките хора са осъдени до един. Сега всички осъдени хора аз ги виждам със своите знакове, величия, мърдат като заклани. После казвате: "Какво са направили в света?" Едни носят знаковете на знанието, други носят знаковете на богатството, други носят знаковете на знатността, но всичките - и малки, и големи, отиват на заколение. Питам: Какво ви ползват вашите знаци, че знаете това или онова, когато вие сте осъдени на смърт? Та казвам: Песента е направена за смъртта. Като се запее, захласва се тя и се отказва. Знаеш защо се пее. Всякога, когато запееш, отлага се една присъда. Смъртта като чуе една песен, ако е българска някоя, тя казва: "Чакайте да изслушам песента." Затуй песните трябва да бъдат малко по-дълги. Щом не пееш, присъдата иде навреме; щом пееш, присъдата се отлага. Ако вие ме питате: "Защо трябва да пееш?" Ще кажа: За да се отложи твоята присъда. Защо трябва да пееш? - За да се отложи страданието ти. Защо трябва да пееш? - За да се спрат нещастията ти. Пеенето има смисъл. А защо трябва да бъдеш добър? - За да се откупиш, нищо повече. Добродетел ще даваш, за да се откупиш. Има смисъл да бъдете добри. Вие искате да бъдете добри за себе си. Ти ще работиш, ще спечелиш нещо и туй, което спечелиш, ще го дадеш или за себе си, или за някой друг. Ако животът не се разбира, тогава какво ме ползва моето добро заради мене? Доброто е една сила, която трябва да приложиш някъде. Ти влагаш парите, които си спечелил. Липсва на съвременните хора едно разбиране.

Новата работа,
СБ - София, 30.8.1932г.