Вие на физическото поле никога не може да разберете човека какво мисли.

Та казвам, сега философия – трябва да дойдете да изучавате живота. Вие седите по някой път и казвате: „Защо този свят е така създаден? Защо хората са създадени така? Защо не вървят по добрия път?“ Някои вървят, някои не вървят. „Защо всички не са така благородни?“ Тъй както сте в този свят, какво трябва да правите? Някой път ние мислим, че всички хора мислят като нас. Ние се разбираме както в онзи пример, ние се разбираме в света точно както в Индия. Един от индуските владетели имал при себе си един голям мъдрец, който минавал за много учен човек, могъл да говори с ръцете си. При него имало един брамин. Казва: „Искам да ми намериш като мене друг философ, да се разговарям с него. Ако ти не намериш такъв мъдрец, да не пристъпваш в двора ми.“ Той се замислил. Един ден минава покрай него един бръснар и казва: „Какво мислиш?“ „То не е твоя работа.“ „Кажи, може да ти помогна. Кажи ми, имаш една скръб на сърцето си.“ „Нашият владетел, шахът, иска да намеря един учен човек като него.“ „Аз ще ти намеря.“ Отива, изважда философа и го турил на една могила. На другата могила застанал другия. Започнали разговор, философът вдигнал единия си пръст. Другият вдигнал двата си пръста, философът турил петте си пръста надолу. Другият дигнал петте си пръста нагоре. Разговаряли се дълго време двамата. Питал го владетелят: „Какво ти каза онзи, като си дигна единия си пръст?“ „Той ми каза, че има само един Бог на небето.“ „Какво ти отговори?“ „Има един Господ на небето и един на земята.“ „Какво каза, като постави пръстите си надолу?“ „Каза, че дъжд ще вали.“ „Какво каза ти?“ „Като вали дъжд, ще израсте трева.“ „После какво ти каза?“ „Каза, че ще ми извади едното око.“ „Ти какво му каза?“ „Ще му извадя и двете.“ „Какво каза с петте пръста?“ „Че пет души ще дойдат да се сражаваме.“ Той държи петте си пръста. „Ще те чакаме.“ Единият тълкува правилно, такава е неговата идея на философа. Той така разбира света. Онзи разбира идейно, а бръснарят разбира чисто практически. Той изхожда от физическия свят. Вие на физическото поле никога не може да разберете човека какво мисли. Вие сте заинтересовани. Човек на физическото поле е всякога заинтересован. Той е човек късоглед, той не вижда надалече. Всички неща у него са свързани с едно вечно противоречие. И недоволството, което имаме, всякога се дължи на известни материални работи, които не ни се доставят. Някой е недоволен, че силата му е малка; някой е недоволен, че не е богат; някой е недоволен, че не е учен; някой е недоволен, че не е красив; някой е недоволен, че не може да говори красноречиво; пети не е доволен, че не е велик художник, че не е велик цигулар. Ако си велик цигулар, лесно ще си изкараш прехраната, ще седнеш на пътя, ще свириш. Но ако не знаеш да свириш, нищо няма да изкараш. Ако си красив, красотата е сила. Ако си силен, ако имаш силен ум, лесно ще действаш. Силният ум действа в природата. Сега няма какво да ви залъгвам. Сегашните химици вече искат да превръщат простите елементи в скъпоценни. Един силен ум, който разбира законите в природата, той може да се ползва от всичките нейни богатства. Той разбира езика ѝ. Един силен ум, който разбира законите, като дойде при златото, при една жила, която е златна, веднага има известен род трептения, той може да определи дебелината ѝ на каква дълбочина е. Който не знае, може погрешно да определи колко е дебела.

Добродетелната жена,
НБ - София, 14.5.1933г.