На съвременните поколения трябва любов на хората. Сега хората нямат любов или ги е страх от любовта.

Та казвам, на съвременните поколения трябва любов на хората. Сега хората нямат любов или ги е страх от любовта. Те са се изплашили. Много са се наплашили от любовта. Старите казват, че любов не съществува. Младите вярват, старите не вярват. Защо младите вярват, защо старите не вярват, не зная, не съм толкова учен. Любовта съществува, само че кепенците на старите хора са затворени за топлината, не може да проникне вътре. Аз гледам колко са подозрителни хората. Запример гледам една стара жена – прави ми комплимент, казва: „Синко, какви са светли очите ти. Ако погледнеш една млада мома, какво ще стане с нея.“ Казвам: „Бабо, само тебе гледам. Та понеже си умна, тебе те обичам. Една млада мома ни най-малко не мога да кажа, че я обичам.“ Веднага казва: „Стара съм.“ „Именно защото си стара, затова.“ Аз разбирам сега онова, което я мъчи. Тя казва: „Ти мислиш ли, или искаш да ме опиташ, тъй умен си.“ Питам я: „Бабо, кажи ми сега според тебе, според твоето знание, толкова си умна, виждам, че си на 90 години, какъв съвет ще ми дадеш: как трябва да гледам?“ „Е, синко, ще погледнеш тъй няколко пъти, после ще си дигнеш очите нагоре.“ Казвам: „Хубаво е, ще го направя това.“ „Или ако не го направиш туй, като погледнеш, затвори си очите и помисли малко.“ Казвам: „Хубав съвет е, добър съвет е.“ Значи, най-първо, виж какво казва сърцето, после вдигни ума си нагоре. И аз привеждам думите на бабата. Значи, най-първо, погледни сърцето си, после погледни в ума си. Аз изваждам книжката и записвам. Най-първо, погледни в очите момата, после обърни очите си към Бога на живота горе и погледни в сърцето си. После турих моето тълкувание. Погледни сърцето си, после погледни ума си нагоре и въпросът ще се разреши.

Петте ечемичени хляба,
НБ - София, 30.4.1933г.