От хората да взема, от чуждото, да минавам за благодетел, аз туй не го разбирам.

Вчера иде един господин да проси за слепите. Гледам, една госпожа и един интелигентен момък идват и казват: „Каквото ви се откъсне от сърцето.“ Казвам: „Аз пари нямам, трябва да постя цяла седмица.“ Че каквото ми се откъсне от сърцето. Седем дни да не ям, че каквото излезе, да го дам за слепите. От хората да взема, от чуждото, да минавам за благодетел, аз туй не го разбирам. Аз зная защо са слепите, влизам в положението на слепите. Мога да кажа на слепите по кой начин могат да им се отворят очите. Но тъй както те сега мислят, очите им няма да може да им се отворят. Не харесвам тази настойчивост. Казвам им: „Нямам пари.“ Казват: „Ще видиш оттук-оттам.“ „Нямам пари.“ „Ние ще чакаме.“ Намерих се в голямо чудо. Седя и мисля. В това време иде една сестра и казва: „За братството оставям 200 лева.“ Казвам: „Понеже ти ги оставяш за братството, може да взема стоте лева, че да ги дам на този човек за слепите и половината за братството. – Казвам – ти даваш парите, ти ще ги занесеш. Аз ти благодаря, че услужвам.“ Казвам, ние имаме известни недъзи, които ги разрешаваме по един начин. Въпросът за слепите по този начин не се разрешава. Хубаво и това, може да им услужим. Това, което вземат, е отлично, но за слепите може да се направи нещо повече. В света има три вида слепи хора: едни слепи по ум, други слепи по сърце и трети слепи по воля. Когато дойде човек да лекува слепите, трябва да знае коя е причината на слепотата. Сега отдалечавам се от въпроса.

Петте ечемичени хляба,
НБ - София, 30.4.1933г.