Има неща в света, които от сегашно гледище са невъзможни.

Искам да ви наведа на мисълта – има неща в света, които от сегашно гледище са невъзможни. Кой от вас като християнин с вяра да нахрани пет хиляди души. Тогава всеки от вас би се намерил в положението на онзи проповедник в Русе, който се въодушевил, че като проповядвал, при вратата му имало един слепец, казал: „Аз вярвам, че Господ ще отвори очите. Като ида, ще кажа: „В името на Господа Исуса Христа отвори очите си.“ Излиза и като отива до слепия, спира се и си казва: „Ами ако кажа, и не стане?“ Замислил се, взема си Библията и досега още мисли, дали да се спре. И досега още този въпрос на русенския проповедник остава неразрешен. Не, то е на чувствата: може ли да се отворят очите на слепия. На човека туй е написано на ръката. Ако погледнеш, ще видиш може ли да се отворят. Ако може, лекуват, ако не могат, оставят го. Има хора, така ще си заминат. Извадено му е окото, ти не може да създадеш едно око. Но за бъдеще това е възможно. Учените хора ще присаждат очи. Запример може да ти присадят едно мечо око. Възможно е. Или ще платиш на някой човек. Ще бъде жестоко да извадиш окото на човека и да го туриш на тебе. Все таки за предпочитане е две мечи очи, отколкото сляп да бъдеш. Очите на мечката не са най-лошите. Аз ги вземам като емблема. У мечката чувствата са крайно развити. Най-първо, мечката има друг интерес, тя е много отмъстителна. Ако я обидиш, не забравя; ако ѝ направиш едно добро, и него не забравя. Такава е.

Петте ечемичени хляба,
НБ - София, 30.4.1933г.