Преди години аз препоръчах на братя и сестри да си мият главата с хума. Три–четири пъти си миха главата и после прекъснаха. Не бяха избрали хубава хума, че им се развалиха косите. Казват: „Не струва.“ Има една хума, с която главата се измива по-добре; има друга хума, с която косата става клисава. Та те по нещастие хората употребили клисавата хума. Има и умствена хума. Има такива мисли, които мязат на хума, че като минат през ума ти, умът ти става клисав. Има сърдечна хума, която, като мине през сърцето ти, и то става клисаво. Пък има и волева хума, ставате упорити, своенравни, замязаш на своенравните животни. Пословично е магарето със своята упоритост. Разправяше ми един български мамор: „Аз зная къде е слабостта на магарето.“ Разправяше ми един анекдот. Товарят на варненското пристанище 400–500 магарета на парахода, но половината магарета не искат да влязат. Двама войници бутат едно магаре, но то не мърда. Идва един войник и казва: „Не влизат магаретата, силни магарета.“ Отива и казва на двама войници. Единият го хваща за юздата, другият за опашката и той тегли назад магарето, тогава то отива напред. Щом го теглят назад, отива напред, като потеглят напред, то се дърпа назад. Всички магарета влезли. Казва: „Това е слабата страна на магарето.“ Не слабата страна, но умната страна на магарето. Като пипнеш магарето за опашката, то мисли правилно, казва: „Трябва да вляза вътре“, а като го пипнеш за главата, то каза: „Не, нататък не отивам“. Но представете си това магаре, като влезе в парахода, казва: „Потегли ме не прост войник за опашката, мамор ме потегли.“ Сега да смекча работата, да не разберете криво. Много ученици има някой път са недоволни, че им ударили някоя плесница. Когато един учен, благороден човек му плесне плесница, казва: „Умен, учен човек ме удари, предаде ми нещо.“ Ако го удари някой прост, обижда се. Когато го удари учен човек, не се обижда.