От мое гледище, няма нищо по-опасно в света от това човек да се пресити.

Аз не искам да ви натрапвам моята мисъл, защото, от мое гледище, няма нищо по-опасно в света от това човек да се пресити. За пример, ако се говори често върху това, да бъдем религиозни, да се молим на Бога, най-после хората ще кажат: „Дотегна ни да слушаме тези разговори! Не ни се слушат вече“. Един стар български свещеник ми споделяше своя опит.. Казваше ми: „Дотегна ми тамянът! Аз не вярвам в прераждането, но ако за в бъдеще Бог ме прати пак на земята, свещеник не искам да ставам. Това вечно кадене с тамян, това повторение на едни и същи молитви, това често ходене в църква, всичко това ми е дошло до гуша!“ Що е тамянът? Казват: „Да кадим!“ Що е кадешът? – Това е нашата мисъл. Що е огънят? – Това са нашите чувства. Ние трябва да запазим сърцето си. То е една емблема. Този свещен огън трябва да се сложи в сърцето и от него да излезе този Божествен нектар, този свещен мирис, това благоухание, та да почувства Господ, че ние действително носим тази кадилница на живота. Кое е кадилницата? Кой кади? – Духът. И всички ние все кадим. Няма човек, който да не кади. И сега, като не се разбира Божествения живот, свещениците само кадят. Аз питам: това кадене благоприятно ли е на Господ? Като говоря така, някои ще кажат: „Виждаш ли, той говори против православието“. Но в Библията никъде не пише за православието. Аз говоря само за началото, когато Господ е създал света. Това няма какво да ви обижда. Даже ако река да говоря за сегашните времена, въпросът е друг.

Ще се изкоренят,
СБ - София, 29.8.1926г.