Чрез налагане човек не може да бъде нито добър, нито любещ.

Във втора глава на Откровението се говори за разумността, към която човек трябва да се стреми. Няма човек в света, който да не се стреми към вътрешно разбиране на нещата. Това разбиране иде по естествен начин, а не чрез външно, механическо налагане. Чрез налагане човек не може да бъде нито добър, нито любещ. Който е дал път на любовта в себе си, той е силен човек. Само любовта може да произведе преврат в човека. Ако някой може да залюби една паднала жена и да я подигне, тази любов е истинска. Мощна, велика сила е любовта! В каквато форма и да се прояви, любовта е за предпочитане пред най-невинния грях. Понякога любовта на котката, която мяучи, дращи, е за предпочитане пред любовта на някой човек, който има пред вид да те изнуди и обере. Котката се отличава с голяма външна чистота. Когато влиза в стаята, тя предварително се изчиства. Тя се глади, мие, чисти и тогава влиза. В това отношение тя превъзхожда някои хора. Има хора, които влизат в къщата си с кални, нечисти обуща. Те не искат да знаят, че вътре е чисто, измито. Това показва, че тия хора нямат усет към външна чистота.

Пасха Господня,
НБ - София, 1.12.1929г.